О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 21.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.12 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3425 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. Ц. Д. и Й. А. Д., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв.Б.Д., против определение № 3367 от 22. 08. 2014 год., по в.т.д.№ 607/2014 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата им с вх. № 1834/ 24.06.2014 год. за отмяна на решение на В. № 584 от 11.06.2014 год., постановено по горепосоченото в.т.д.№ 607/2014 год., както и в частта, с която е оставена без уважение горепосочената молба, основана на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, за изменение на въззивното съдебно решение относно присъдения на процесуалния представител на ответника адвокатски хонорар.
Останалата част на горепосоченото въззивно определение, с която е оставена без уважение молбата на В. Ц. Д. и Й. А. Д. по чл.250 ГПК – за допълване на въззивното решение с произнасяне по предявения главен установителен иск за прогласяване нищожността на клауза 11.1.3, р.ІІ от сключен между страните договор за банков кредит, поради противоречието и с чл.3 от Директива 93/13 Е не е предмет на настоящата частна жалба. С разпореждане на Председателя на І т.о. на ВКС от 12.11.2014 год. е разпоредено в тази и част частната жалба да се докладва след приключване на ч.т.д.№ 3425/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС за евентуално образуване на търговско дело по правилото на чл.250, ал.3 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, в частта му предмет на настоящето производство, като по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второто търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е процесуално допустима – отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на настоящите частни жалбоподатели, в която е материализирано искането им за отмяна на решение № 584 от 11.06.2014 год., по в.т.д.№ 607/2014 год., в частта му, с която е отменено първостепенното определение на В. по гр.д.№ 265/ 2012 год. за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати д.т. в размер на 131.90 лв. по сметка на В., подлежаща на събиране по реда чл.77 ГПК, решаващият състав на въззивния съд е счел, че молителите, ищци по делото, нямат правен интерес от искането, доколкото със същото не се засягат техни права, като страна в процеса, нито въз основа на същото би могло да се постигне различен правен резултат, който да е в тяхна полза.
Искането на изменение на горепосоченото въззивно решение в частта му относно отговорността за деловодните разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ответника по спора, е оставено без уважение по съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на същия, който изчислен по правилото на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на разпоредбата преди изменението и в ДВ бр.28/28.03.2014 год. възлиза на от 485 лв., уговореното и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита на ответното АД от [фирма] в размер на сумата 1440 лв., с вкл. 240 лв. ДДС, не е прекомерен.
Определението е правилно.
Законосъобразно въззивният съд е счел, че подадената общо от В. Ц. Д. и Й. А. Д. молба с вх.№ 1834/24.06.2014 год., в частта и, с която се иска отмяна на решение на В. № 584 от 11. 06.2014 год., по в.т.д.№ 607/2014 год. е процесуално недопустима.
В частта, с която е отменено първоинстанционното определение на Варненския районен съд № 2029/ 06.02.2014 год. по гр.д.№ 2651/ 2012 год. за осъждане на ответното АД да заплати държавна такса от 131.90 лв., съгласно чл.77 ГПК, въззивното решение наистина има правната характеристика на определение, но доколкото то не касае отговорността за деловодните разноски за въззивното производство, изменението му по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, каквото всъщност е искането на молителите, е недопустимо.
Позовавайки се на невъзможността така исканата промяна да доведе до по- благоприятен за молителите краен правен резултат въззивният съд е посочил, като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата процесуална недопустимост, отсъствието на правен интерес за последните. За част от дължимата държавна такса в размер на сумата 131.90 лв., която първоинстанционният съд е пропуснал да събере от ищците, с оглед изхода на делото в първата инстанция и процесуалното правило на чл.77 ГПК същият е осъдил ответника след постановяване на първоинстанционното решение. Следователно обстоятелството, че с постановеното от В. въззивно решение този краен правен резултат по делото е бил променен, изключва и процесуалната възможност по реда на чл.77 ГПК в тежест на [фирма], гр. София да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса, част от която се явява сумата 131.90 лв. – останала незаплатена при подаване на исковата молба. Същевременно, доколкото предприетият от молителите, чрез молбата им до В., път за защита не би могъл да доведе до различен от постановения с въззивното решение изход на делото, то за последните не е налице и правен интерес да искат неговата отмяна в частта, с която е отменено определението на първоинстанционния съд за осъждане на ответника за заплащане на несвоевременно събрана държавна такса. Затова, като е съобразил гореизложеното В. правилно е приложил процесуалния закон.
Като основан на закона следва да бъде споделен и изводът на В. за неоснователност на направеното от молителите възражение за намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК на присъденото на другата страна адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.
Според задължителните указания в ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС съдът е оправомощен да намали заплатеното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 год. на ВАС, но само когато прецени, че същото е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на конкретното дело. Следователно като е подложил на преценка фактическата и правна сложност на делото позовавайки се на същата, както и на размера на минималното адвокатско възнаграждение, опредено по Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е отхвърлил възражението на молителите, основано на чл.78, ал.5 ГПК В. правилно е приложил процесуалния закон.
Разгледаното от въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, търговско дело е образувано по няколко обективно съединени искови претенции, разглеждането на всяка от които е наложило да бъдат поставени за обсъждане и множеството допълнителни правни въпроси, вкл. по приложение правото на ЕС. Обстоятелството, че по всеки един от тях е изразено и изрично подробно становище от процесуалните представители на страните, само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че и обемът на ангажираната от ответника защита е значителен по правната си и фактическа сложност.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3367 от 22. 08. 2014 год., по в.т.д.№ 607/2014 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на В. Ц. Д. и Й. А. Д., двамата от [населено място] с вх. № 1834/ 24.06.2014 год., както и в частта, с която е оставена без уважение молба им, основана на чл.248 ГПК – за изменение на решение № 584 от 11.06.2014 год., по в.т.д.№ 607/2014 год. на В. относно присъдените на „У. Б.”АД деловодни разноски от 1440 лв. – заплатен , с вкл.ДДС, адвокатски хонорар на [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В останалата част частната жалба на В. Ц. Д. и Й. А. Д. с вх.№ 25578/11.09.2014 год. следва да се докладва компетентност на Председателя на І т.о. на ВКС, съгласно разпореждане от 12.11.2014 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: