О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 23.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 9/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Й. от гр. П., приподписана от адв. П от АК- П. , срещу определението от 19.11.2008 г. по ч.гр.д. № 846/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на същата страна против определение № 504/28.10.2008 г. по ч.гр.д. № 846/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо определението на Плевенския районен съд от 25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3585/2008 г., образувано по чл. 390 и сл. ГПК/Обезпечение на бъдещ иск/.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Плевенския окръжен съд е приел, че частната касационна жалба на П. Г. Й. е недопустима, тъй като за него липсва правен интерес от обжалване на определение № 504/28.10.2008 г. по ч.гр.д. № 846/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо определението на Плевенския районен съд от 25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3585/2008 г., образувано по чл. 390 и сл. ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, която по правилата на родовата подсъдност не му е подсъдна и е постановил делото да се докладва за образуване пред Плевенския окръжен съд.
Обжалваното определението като краен резултат е правилно.
По молба на “Г” А. гр. П. е образувано ч.гр.д. № 3585/2008 г. по описа на Плевенския районен съд/ПлРС/. Молбата е за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК срещу П. Г. Й. и С. Н. П. , и двамата от гр. П., за сумата от 178 866 лв., чрез налагане на възбрани на основание чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК на описаните в молбата недвижими имоти. С определение от 25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3585/2008 г. ПлРС е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху описаните недвижими имоти. По жалба на молителя “Г”А. гр. П., с определение № 504 от 28.10.2008 г. Плевенският окръжен съд е обезсилил като недопустимо определението от 25.09.2008 г. на Плевенския районен съд, тъй като производството по молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, не му е родово подсъдно и е постановил делото да се докладва за образуване пред Плевенския окръжен съд за произнасяне по молбата по чл. 390, ал. 1 ГПК. Това определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В случая цената на бъдещия иск е в размер на 178 866 лв., и съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, родово компетентен да разгледа бъдещия иск е окръжният съд, в случая Плевенският окръжен съд. Това определение обаче не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и с него не се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, поради което не подлежи на касационен контрол. Срещу него е депозирана частна касационна жалба с вх. № 2246/06.11.2008 г. от П. Г. Й.. С обжалваното определение от 19.11.2008 г. частната касационна жалба е върната като недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване на определението. Този извод на въззивния съд е неправилен, тъй като за частния жалбоподател П. Й. е налице правен интерес от обжалването, тъй като ако се уважи молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу него чрез възбрана на недвижим негов собствен имот, ще бъдат засегнати имуществените му права. Но частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивното определение не е от кръга на определенията, подлежащи на обжалване по смисъла на чл. 274,ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, както се посочи по-горе, поради което на това основание следва да бъде оставена без разглеждане, до който краен резултат е стигнал и въззивният съд.
С оглед на изложеното и тъй като крайният резултат на обжалваното определение на Плевенския окръжен съд от 19.11.2008 г. е правилен, а и за процесуална икономия предвид характера на заявеното искане по чл. 390 и сл. ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 19.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 846/2008 г., с което е върната частната касационна жалба с вх. № 2246/06.11.2008 г. на П. Г. Й. от гр. П., срещу определение № 504/28.10.2008 г. по ч.гр.д. № 846/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо определението на Плевенския районен съд от 25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3585/2008 г., образувано по чл. 390 и сл. ГПК и е постановено делото да се докладва за образуване пред Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: