О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 24.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4085/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. М. служебен адвокат на С. Г. П., против определение № 1574 от 05.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1750/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.11.2015 г. по в.гр.д. № 18 804/2014 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от С. Г. П. касационна жалба срещу постановеното по същото въззивно дело решение.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на същото до касационно обжалване по процесуалния въпрос длъжен ли е съдът да съобщава на всяка страна в процеса, независимо дали е представлявана или не, за всеки постановен от него акт и последващите процесуални действия на страните и процесуалните преклузии. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е подала чрез своя процесуален представител адв. И. М. касационна жалба срещу въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 18.06.2015 г. по гр.д. № 18 804/2014 г. Касационната жалба е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Разпореждането е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателката на 22.10.2015 г.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че до изтичане на определения от съда срок констатираните нередовности на касационната жалба не са били отстранени, включително и чрез подадените до съда в срок лично от С. П. касационна жалба и приложените към нея молба за допустимост и декларация по чл. 83, ал.2 ГПК, което съставлява основание за връщането й на жалбоподателката.
Поставеният в частната касационна жалба процесуалноправен въпрос се явява обуславящ изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този въпрос е намерил непротиворечиво разрешение в практиката на ВКС, формирана чрез решения по чл. 290 и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с приложението на чл. 39, ал. 1 и чл. 45 ГПК, според която когато страната има пълномощник, връчването се извършва на пълномощника и се счита за лично връчване.
В случая разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение, е било надлежно съобщено на пълномощника на жалбоподателката. Обстоятелството, че същият е преценил като безпредметно изпълнението на дадените указания, доколкото по делото няма данни за прекратяване на представителната му власт, не поражда за съда задължение да съобщени тези указания лично на страна.
Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1574 от 05.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1750/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: