О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
[населено място], 04.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1056/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.Образувано е по молба на „Инертстрой калето“АД,с която е направено искане за допълване на определение №460/26.10.18г. , постановено по настоящото дело, като му бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на заплатено адвокатско възнаграждение .
Ответникът по молбата „Максбетон“ООД не се е ангажирал със становище.
Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и при съобразяване данните по делото, счита, че не са налице законоустановените предпоставки за уважаване на направеното в нея искане.
Производството пред ВКС е приключило с определение №460/26.10.18г.,с което е отказано по касационната жалба на „Максбетон“ООД да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение по т.д.№4267/17г. по описа на САС. В мотивите на определението си съставът е посочил,че разноски в полза на противната страна „Инертстрой калето“АД не следва да се присъждат,поради липса на данни за извършено плащане по банков път на адвокатско възнаграждение така,както това е било уговорено между страната и пълномощника й.
С молбата си по чл.248 ГПК страната въвежда твърдения,че доказателство за платеното възнаграждение се съдържа в кориците на т.д. №4267/17г. по описа на СА, а причината то да не е в тези на делото на ВКС, “е вероятно деловодна грешка,рискът от която не следва да се носи от страната в производството“ /цит./. Обективно се установява,че незаверено копие на дневно извлечение №049 от банкова сметка на адвокатското дружество за 30.03.2018г., без подписи и печат на „Банка ДСК“ЕАД, която е посочена като издател, е поставено между първата корица и първата страница на в.т.д.№№4267/17г. по описа на САС, неприкачено към делото и неномерирано. Същото, освен че няма характеристиките на официален документ,удостоверяващ направен от страната разход, според начина му на приобщаване не би могло да се кредитира в подкрепа на поддържаната от молителя теза за неговото своевременно представяне пред съда. Извлечението не е описано като приложение към списъка за разноски,представен с отговора на касационната жалба,наред с посочените в него договор за правна защита,пълномощни и фактура,които надлежно са номерирани и прошнуровани към делото на ВКС. Поради това вменяването във вина на съдебния служител на факта на неприобщаването на дневното извлечение към касационното производство,освен недоказано,е и лишено от житейска логика. Изводът от изложеното е,че е налице процесуален пропуск страната да установи своевременно направен от нея разход,подлежащ на репариране от загубилата делото страна и, съобразно приетото в т.1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, този разход не следва да й бъде присъден,независимо дали обективно е направен.
Представеното едва с молбата по чл.248 ГПК извлечение от 19.11.2018г. не следва да се кредитира,тъй като е постъпило извън преклузивния срок по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Инертстрой калето“АД,с която е направено искане за допълване на основание чл.248 ГПК на определение №460/26.10.18г. с присъждане на разноски за касационното производство в размер на платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.