2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
[населено място], 08.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 751 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Х., против определение № 297 от 03.09.2012 г. по гр.д. № 1597/2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба като процесуално недопустима против въззивно решение № 231 от 15.10.2010 г. по в.гр.д. № 388/2011 г. на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/в редакцията ДВ, бр. 59/2007 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 1 000 лв., а в случая цената на предявения ревандикационен иск възлиза на 155,50 лв. Съдът е приел, че касационната жалба е подадена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Жалбоподателят поддържа, че основния довод в касационната жалба е недопустимост на въззивното решение, поради което цената на иска в случая е без значение. Освен това твърди, че в диспозитива на въззивното решение му е указано, че то подлежи на касационен контрол и той е депозирал касационната си жалба.
Оплакването е неоснователно.
В случая е предявен ревандикационен иск за правото на собственост на мазе, прилежащо към апартамент в [населено място]. В. съд е уважил иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на процесното мазе, чиято данъчна оценка възлиза на сумата 155,50 лв., видно от представеното по делото удостоверение. В случая тъй като цената на иска е под 1 000 лв., касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на ДВ, бр. 59/2007 г. и правилно е оставена без разглеждане от състава на касационния съд. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска за собственост под 1 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/ и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. В случая е без значение релевирания довод за недопустимост на въззивното решение, тъй като касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и едва когато той е налице, съдът се произнася и по реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК, в т.ч. относно допустимостта на въззивното решение. Записът в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е неправилен по отношение на касатора и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 2 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване, поради което и това оплакване в частната жалба се явява неоснователно.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 297 от 03.09.2012 г. по гр.д. № 1597/2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :