О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София 08.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7503 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. С. К. чрез пълномощник адв.В. П. срещу протоколно определение от 3.10.13г.по в.гр.дело № 4247/12г.на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането на същата страна за изменение на предявените искове чрез увеличение на размерите им.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон .
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса.
Разгледана по същество,частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение Софийският градски съд е приел,че искането на жалбоподателя за увеличение на част от предявените искове е недопустимо пред въззивната инстанция доколкото разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.3 ГПК поставя краен срок за това,а именно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Настоящият съдебен състав счита,че по принцип позицията на въззивния съд е правилна,но следва да бъде съобразена в контекста на разпоредбите на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК,които допускат посочване на нови факти и доказателства пред въззивния съд,когато те имат качеството на новооткрити или нововъзникнали или когато несъбирането на доказателства е в резултат на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.Ако тези факти и доказателства биха били основание за искане за увеличаване размера на иска,то би следвало да се допусне от въззивния съд.С това би се избягнало преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо и увреждане интереса на ищеца,когато искът не е предявен като частичен с оглед възникнала пред въззивната инстанция изискуемост на вземането.В този контекст т.9 от ТР № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС няма да изгуби изцяло приложимостта си,а ще запази действието си,като се прилага корекцията на чл.266 ГПК,доколкото е допустимо посочване на нови факти и събиране на нови доказателства пред въззивния съд. Настоящата хипотеза е такава.Въззивният съд е допуснал като ново доказателство съдебно-счетоводна експертиза и съобразно констатациите на вещото лице жалбоподателят е направил искане за увеличение на част от исковите претенции.
С оглед на изложеното настоящият състав приема,че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено,като на основание чл.278 ал.2 ГПК следва да се допусне поисканото увеличение на исковете съобразно молбата на жалбоподателя по чл.214 ал.1 ГПК от 3.10.13г.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 3.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 4247/12 г.на Софийски градски съд,с което е отказано увеличение на размерите на предявените искове.
ДОПУСКА увеличение на иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ,който да се счита предявен за 6018 лв; иска по чл.221 КТ да се счита предявен за 1018 лв, исковете по чл.262 вр.с чл.150 КТ да се считат предявените за обща сума от 6161.10 лв.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.