О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 09.01.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3174/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Исстакор” ЕООД (в несъстоятелност), гр.Стара Загора срещу определение № 266 от 05.06.2018 г. по ч. т. д. № 1441/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба против определение № 48 от 01.02.2018 г. по т. д. № 51/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1395 от 27.11.2017 г. по т. д. № 223/2017 г., е отхвърлена молбата на временния синдик на „Исстакор” ЕООД за спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 20177250400800 по описа на ЧСИ В. Г., рег. № 725 с район на действие Великотърновски окръжен съд, насочени срещу описаните в определението недвижими имоти.
Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на атакуваното определение поради това, че: съдът не е разгледал нито едно от посочените от него в частната касационна жалба основания за отмяна на въззивния акт; не е съобразил недопустимостта на същия поради просроченост на частната жалба на „Акспо България” ЕАД и поради липса на оттегляне на частната жалба на „Енерджи Съплай” ЕООД; не е обсъдил неправилността на атакуваното въззивно определение, приемайки, в противоречие с чл. 613а ТЗ, че същото не подлежи на обжалване пред ВКС.
Ответникът по частната жалба – „Акспо България” ЕАД, гр. София – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение. Подробни аргументи за това излага в писмен отговор от 12.12.2018 г. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Исстакор” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] частна касационна жалба против определение № 48 от 01.02.2018 г. по т. д. № 51/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1395 от 27.11.2017 г. по т. д. № 223/2017г. и е отхвърлена молбата на временния синдик на „Исстакор” ЕООД за спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 20177250400800 по описа на ЧСИ В. Г., първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие със закона и формираната по приложението му задължителна съдебна практика.
В т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г. на ОСТК на ВКС е прието, че определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като по отношение на него не е налице нито една от предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК; Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
В случая, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, като е разгледал по същество депозираната от „Акспо България” ЕАД частна жалба срещу определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ на Старозагорски окръжен съд. Това обаче не обосновава неправилност на постановеното от първия тричленен състав на ВКС определение. За да бъде извършена преценка за допустимостта на обжалвания пред него въззивен акт, е необходимо насочената срещу този акт частна касационна жалба да е допустима. По посочените в цитираното тълкувателно решение съображения за недопустимост на въззивното обжалване на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, недопустим се явява и инстанционният контрол върху определението, с което въззивният съд се е произнесъл по основателността на частната жалба. Следователно, доколкото частната касационна жалба е недопустима, първият тричленен състав на ВКС не е могъл да преценява дали обжалваният въззивен акт е допустим, тъй като тази преценка е част от разглеждането на частната касационна жалба по същество.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 05.06.2018 г. по ч. т. д. № 1441/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: