О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21
София, 09.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 627/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. от [населено място], чрез адв. Кр. И. и адв.Ив. Р. против решение от 19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 6117/2010 год. на С., ІІ б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 01.03.2010 год. на СРС, І ГО, 35 състав, по гр.д. № 33198/2009 год., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу И. Й. М. от [населено място] искове за сума в размер на 22 000 лв. , представляваща дължима по договор за заем сума / /главница/ в размер на 15 000 ден. лева и 7 200 ден. лв. лихви и за сума в размер на 14 886,58 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 22 000 лв. за периода от 30.06.2004 год. до 28.06.2009 год., вкл., като погасени по давност.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Ответникът по касация И. Й. М. от [населено място], не взема становище както относно допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е установено между страните да е постигнато споразумение за отсрочване на процесния дълг с ден на изпълнение 30.06.2004 год., като това е било в тежест на ищеца по делото. За да стигне до този извод съдът е приел, че представената по делото декларация, произлизаща от ответника, не представлява доказателство за такова споразумение. Приел е също така , че изменение на първоначалните уговорки по договора за заем в този смисъл не може да се установява със свидетелски показания, доколкото самият договор е сключен в писмена форма.В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.5 ГПК. Според въззивният съд действието на декларацията с дата 10.03.2004 год. се изразява единствено в прекъсване на давността като от 11.03.2004 год. е започнала да тече нова погасителна давност, която към датата на исковата молба 29.06.2009 год. е изтекла по отношение на главницата. Доколкото главното вземане е погасено по давност съгл. чл. 119 ЗЗД, е погасено и вземането лихва в размер на 14 886,58 лв., а останалите лихви са погасени с изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111,б. „в” ЗЗД.
При тези решаващи изводи на съда касационното обжалване следва да се допусне по въпроса дали приемането и позоваването на подписан от длъжника писмен документ / декларация/ с нотариално заверен подпис, в който е посочен нов падеж, съставлява постигнато съгласие за нов падеж на посочено в декларацията вземане, произтичащо от сключен договор за заем.
Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил изхода на спора като по него въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК .
Останалите материалноправни въпроси не кореспондират в достатъчна степен с обуславящите изводи на съда.
Поставените процесуалноправни въпроси на практика съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и същите не са предмет на разглеждане в производството по допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на цялото решение , доколкото решението в частта за претендираните лихви е обусловено от решението досежно главницата.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 6117/2010 год. на С., ІІ б въззивен състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 737,71 лв.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса , делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: