О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №11295 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по к. жалба на М. С. С., чрез процесуалния му представител адв. К, срещу решение от 22.04.2009г., постановено по в.гр.д. №136/2009г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 08.01.2009г. по гр.д. №93/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от М. С. С. срещу Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване на ршението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение с което е отхвърлен предявения от М. С. С. срещу Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел, че отказът на администрацията на З. гр. Л. за на С. да се разрешат свиждания извън определения режим е законосъобразен, тъй като не е установено наличието на предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗИН/отм./ за това. Приети са за недоказани и твърдените от ищеца незаконни бездействия на администрацията на затвора по изпращане на молби и жалби на С. до ЕСПЧ, както и на твърдените незаконни действия на администрацията на затвора за извършвана проверка в нарушение на чл.34, пр.2 от ЕКЗПЧОС.
В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат единствено доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В случая е посочен правния въпрос за задължението на съда по чл.236, ал.2 от ГПК за преценка на всички събрани по делото доказателства, който правен въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, които касаторът трябва да посочи в изложението за допускане на касационно обжалване трябва да е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая не е посочен правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Върховният касационен съд не може и не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 от ГПК, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.2009г., постановено по в.гр.д. №136/2009г. на Великотърновски апелативен съд, по к. жалба на М. С. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: