Определение №21 от по гр. дело №2401/2401 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

     ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
         София, 14.10. 2008 г.
 
 
 
 
    В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и осма година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
                   МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2401/2008 г.
 
Производството е по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. З ГПК във вр. с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Г. , действащ като едноличен търговец с фирма „ДИЖЕГО-64-Д. Господинов“, гр. Б., приподписана от адв. В адв. Веселин В. , срещу въззивно решение № 20 от 31.03.2008 г. по гр. д. № 151/2007 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 10.07.2007 г. по гр.д. № 357/2006 на Бургаския окръжен съд в частта му, с която са уважени предявените от Д. Д. Т. като майка и законна представителка на децата си А. В. и М. В. искове за неимуществени вреди и в частта му, с която тези искове са отхвърлени, като вместо него е постановено ново, с което е осъден да заплати на Д. Д. Т., като майка и законен представител на децата си А. Я. В. и М. Я. В. сумата от 9 138.36 лв. за А. В. и сумата от 6 888.32 лв. за М. В. , представляващи обезщетения за неимуществени вреди, от настъпило ПТП и последвала смърт на баща им Я. П. В. , ведно със законната лихва считано от 8.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумите.
В приложението по чл.284, ал. З, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по два съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. З ГПК.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.201, ал.2 КТ когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, както и че по чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
В писмения отговор пълномощникът на ответниците- адв. С изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, III г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне,
поради следното:
Въззивният съд е приел, че наследодателя на ответниците по касационната жалба, пострадал при трудова злополука не е допуснал груба небрежност и не е намалил присъденото обезщетение на основание чл.201, ал.2 КТ. Според касаторът този съществен материалноправен въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван“ следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая касаторът обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на решение № 106 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 357/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прието, че наследодателя на ответниците е допуснал груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ и обжалваното решение № 20 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 151/2007 г. на Бургаския апелативен съд, с което е прието, че наследодателят не е допуснал груба небрежност. Двете решения не са влезли в сила. Първото към настоящия момент е отменено по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ с обжалваното от касатора въззивно решение. След като има въззивно обжалване и съответно въззивно решение, то не се пораждат никакви правни последици от решението на първоинстанционния съд, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика.
Вторият съществен материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е за възможността дължимото обезщетение по чл.200, ал. 3 КТ да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Поддържа се, че неправилно с оглед задължението за точното прилагане на закона въззивния съд не намалил обезщетението със сумите определени от застрахователя.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т. З ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. По въпроса за приспадане от обезщетението по чл.200 КТ на получената застрахователна сума има трайно установена съдебна практика, че застрахователната сума се приспада в случаите когато е изплатена. Ето защо доводите на касатора, че от присъденото обезщетение следва да се приспадне определената, но неизплатена застрахователна сума не сочат наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. З ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 20 от 31.03.2008 г. по гр. д. № 151/2007 г. на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд,
състав на III г.о.
 
 
ОПРЕДЕЛИ
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 31.03.2008 г. по гр. д. № 151/2007 г. на Бургаския апелативен съд по касационната жалба на Д. Ж. Г. , действащ като едноличен търговец с фирма „ДИЖЕГО-64-Д. Господинов“, гр. Б., приподписана от адв. В адв. Веселин В.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:!

Scroll to Top