ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
гр. София, 08.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3197 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. С. Х. от с. Д. срещу решение от 22.05.2008 г. по гр. д. № 123/08 г. на Окръжен съд гр. Ш. в частта, в която съдът е определил срок за ползуване на семейното жилище. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата П. Д. П..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 938 от 07.12.2007 г. по гр. д. № 308/07 г. на Районен съд гр. Ш., като е постановил ново решение в тази част и е определил срок за ползуване на семейното жилище от съпругата П до навършване на седем години от детето С. Х. Х.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на чл. 107 ал. 4 СК. Въпросът за ползуването на семейното жилище след развод е съществен от житейска гледна точка, тъй като води до ограничаване правото на собственост на притежателя на жилището.
Излагат се основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен материалноправен въпрос, в които той е разрешен по различен начин. В подкрепа на доводите си касаторът прилага решение от 26.05.2005 г. по гр. д. № 559/04 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба. Няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 107 ал. 4 СК между въззивния съд и приложената съдебна практика. Съгласно цитираната правна норма, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, при допускане на развода съдът може да го предостави на другия съпруг на когото е предоставено упражняването на родителските права за определен срок. Въззивният съд е съобразил цитираната норма, като е приел с оглед събраните доказателства и интересите на непълнолетното дете, което е оставено за отглеждане при майката, че е необходимо за определен период от време да му бъде осигурено жилище, дори това жилище да е собственост на трети лица, каквито са родителите на касатора. В двете решения няма тълкуване на закона по различен начин, а има преценка на конкретни факти. По тези съображения няма основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2008 г. по гр. д. № 123/08 г. на Окръжен съд гр. Ш..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: