О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 01.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1445 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молбата на С. П. Н., А. Д. Н., Р. П. Б. и Т. С. Б., чрез процесуалния им представител адвокат Н. Ш. от АК – П., с искане за изменение на постановеното от Върховния касационен съд определение № 410 от 20.10.2017 год. по гр. д. № 1445/2017 год., като им бъдат присъдени направените в касационното производство разноски по представения отговор на касационната жалба, доказателства за което са представени към същия.
Ответниците по молбата Ю. В. К. и П. Н. К., чрез процесуалния си представител адвокат Н. А., в писмения отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК са възразили, че към момента на произнасянето на съда липсват представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и данни адвокатското дружество „Д., П. и Б.“ – страна по договора за правна помощ да е осъществило правна защита по делото. Твърди се, че като представител е действал адвокат Н. Ш., като не става ясно в какви отношения е с горепосоченото дружество.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана да заяви това искане страна, а разгледана по същество е и основателна. Съображенията за този извод са следните:
С определението № 410 от 20.10.2017 год. по настоящето дело, в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1585 от 02.12.2016 год. по гр. д. № 2692/2016 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от Ю. и П. К. касационна жалба. Въпреки този изход в полза на ответниците по касационната жалба, сега молители, не са присъдени поисканите от тях разноски за адвокатски възнаграждения, поради непредставяне на доказателства за плащането на уговорения им размер. При произнасянето по въпроса за разноските съдът не е взел предвид приложените към отговора на ответниците по касация две вносни бележки с дата 27.03.2017 год., приложени на л. 19 от делото, установяващи внасяне на уговорените по представените два договора за правна защита и съдействие адвокатски възнаграждения. Горното обосновава извод за основателност на подадената молба, тъй като са налице предпоставките по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на направените от настоящите молители разноски в производството по чл. 288 ГПК. Поради това определението в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски следва да се измени и такива бъдат присъдени в претендирания и установен от доказателствата размер по 360 лв. за С. и А. Н. и за Р. и Т. Б.. Неоснователен е доводът на насрещната страна в настоящето производство за липса на данни за осъществена защита от адвокатското дружество, страна по сключените договори за правна защита и съдействие, тъй като обратното се установява от представените в първоинстанционното производство такива за упълномощаване от страна на дружеството на адв. Н. Ш..
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 410 от 20.10.2017 год. по гр. д. № 1445/2017 год. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта му, с която е оставено без уважение искането за разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Ю. В. К., ЕГН [ЕГН] и П. Н. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ О.” № 14, ап. 12 да заплатят общо на С. П. Н. и А. Д. Н. от [населено място] направените в касационното производство разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. В. К., ЕГН [ЕГН] и П. Н. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ О.” № 14, ап. 12 да заплатят общо на Р. П. Б. и Т. С. Б. от [населено място], направените в същото производство разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: