3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 01.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 21 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 407 от 03.12.2012 г. по ч.гр.д. № 515/2012 г. на Видински окръжен съд е потвърдено определение № 1860 от 17.10.2012 г. на Видински районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 53/2012 година.
Срещу определението на Видински окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 3330 от 17.12.2012одина, подадена от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 КТ, тъй като обуславящият изхода на спора процесуалноправен въпрос – допустим ли е установителен иск за собственост при спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал.2 ЗКИР поради грешка в кадастралната карта е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложено е решение № 294 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 871/2010 г. І г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. „Света П.”, [населено място] я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 53/2012 година на Видински районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от [фирма], [населено място] против „М. „Света П.”, [населено място], с която е предявен иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № 10971.503.239.29, както и че имотът е погрешно нанесен в кадастралния регистър като собственост на ответника. Твърди се, че при попълване на кадастралната карта, одобрена със заповед № 05 от 28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот погрешно е записан като собственост на ответника, тъй като ищецът го е придобил валидно чрез покупко-продажба на 19.01.2004 г.; че Агенцията по геодезия, картография и кадастър е отказала да промени собственика в регистъра на кадастралната карта поради спор за материално право, тъй като вписаният в регистъра документ легитимира като собственик на имота ответника по делото.
С определение № 1860 от 17.10.2012 г. първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР е недопустим поради липса на правен интерес.
Определението е потвърдено с определение № 407 от 03.12.2012 г. по ч.гр.д. № 515/2012 г. на Видински окръжен съд. Въззивният съд е приел, че погрешното отразяване на собствеността в кадастралната карта не лишава действителния собственик от права; че претендираното от ищеца и оспорвано от ответника право на собственост може да бъде защитено с иск за собственост или ревандикационен иск, но не и с иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР; че разрешаването на съществуващия спор за материално право ще е основание за евентуална поправка на грешното записване на имота в кадастралната карта, поради за което за ищеца липсва правен интерес от иска с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Видински окръжен съд поради постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 294 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 871/2010 г. І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, нормата на чл. 53, ал.2, изр.2 ЗКИР е приложима при неразрешен гражданскоправен спор за собственост.
Отказът на Агенцията да се измени вписването в кадастралния регистър обосновава правния интерес на ищеца да проведе установителен иск за собственост, въз основа на решението по който иск ще се нанесе изменението в кадастралния регистър по реда на чл. 58 от Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Формираните от въззивният съд изводи, че претендираното от ищеца и оспорвано от ответника право на собственост може да бъде защитено с иск за собственост; че разрешаването на съществуващия спор за материално право ще е основание за евентуална поправка на грешното записване на имота в кадастралната карта са правилни. Неправилен е обаче изводът, че предявеният иск е недопустим – с исковата молба е предявен именно установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 53, ал.2 ЗКИР поради спор за материално право, който с оглед въведените от ищеца твърдения е допустим предвид евентуалната поправка в данните за собственост на имота по кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 03.12.2012 г. по ч.гр.д. № 515/2012 г. на Видински окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 407 от 03.12.2012 г. по ч.гр.д. № 515/2012 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1860 от 17.10.2012 г. на Видински районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 53/2012 година.
ВРЪЩА делото на Видински районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д № 53/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: