5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
[населено място], 01.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1650/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” / НББАЗ / против решение № 162/18.01.2019 г. по гр.д.№ 5546/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5011/10.07.2017 г. по гр.д.№ 5586/2016 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която касаторът, в качеството му на компенсационен орган по чл.284 КЗ /отм./, е осъден да заплати на П. П. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 23.02.2014 г., причинено по вина на водача на автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ със застраховател, установен в Република Румъния, на която територия е възникнало и ПТП. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради несъобразяване на изтекла погасителна давност за претенцията на ищеца, с оглед приложимото материално право на Република Румъния – чл.2519 от румънския Граждански кодекс . Страната твърди , че навременно и надлежно е въвела това възражение в предмета на спора, но въззивният съд дори не го е обсъдил в решението си. Като резултат, въззивното решение се твърди постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимото материално право, поради което следва да бъде отменено, с пълно отхвърляне претенцията на ищеца.
Ответната страна – П. С. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като акцентира на обстоятелството, че възражението за погасяване претенцията на ищеца по давност не е въведено в преклузивния за това срок в предмета на спора. Според страната касаторът се опитва да преодолее последиците на процесуалния си пропуск , но защитата му не е предпоставила задължение за първоинстанционния, респ. за въззивния съд да изследват чуждото материално право, което не е и установено по делото.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , в съответствие с касационния довод, ограничаващ инстанционната проверка до това съществувало ли е основание за въззивния съд да се произнесе по възражение за погасяване претенцията на ищеца по давност, съобразно приложимо чуждо материално право, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът П. С. е предявил иск за обезщетяване на неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило на територията на Република Румъния, по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, при румънски застраховател, автомобил. Процесуалната и материалноправна легитимация на НББАЗ е основана на качеството му на Компенсационен орган по чл.284 ал.2 т.1 КЗ / отм./. С отговора на исковата молба, наред с останалите възражения срещу основателността на иска, е противопоставено възражение за погасителна давност и направено искане съдът служебно да предприеме необходимите действия за установяване на относимото румънско законодателство, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите. Министерство на правосъдието на Република Румъния е отказало да удовлетвори искането, позовавайки се на чл.2 от Регламент № 1206/2001 г. на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите – членки при събирането на доказателства по граждански и или търговски дела и възможността на българския съд да се обърне директно към компетентния съд в Румъния – Районен съд Лугож, пред който е образувано наказателното производство, свързано с процесното ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че приложимо по спора е българското материално право, на основание чл.4 ал.2 от Регламент / ЕО / 864/ 2007 г. на ЕП и Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения / Рим ІІ / , изхождайки от обстоятелството, че „ лицето ,чиято отговорност се търси „ е НББАЗ , а не делинквента и от това, че както НББАЗ, така и пострадалият ищец имат местопребиваване в Република България. В първоинстанционното решение изобщо не е отразено възражението за погасителна давност, нито коментирано, съобразно румънското материално право, поначало отречено като приложимо към иска. Във въззивната си жалба НББАЗ е оспорило правилността на извода за приложимост на българското материално право, поради неправилно определяне на „ лицето, чиято отговорност се търси„ и като каквото следва да се зачете застрахователното дружество, при което е застрахована гражданската отговорност на делинквента, със седалище в Румъния. В тази връзка е подновено искането за установяване съдържанието на приложимото, на основание чл.4 ал.1 от преждепосочения Регламент, румънско материално право. Въззивният съд е уважил искането и предприел съответни действия. При изпълнение на съдебната поръчка отговор относно съдържанието на материалната разпоредба, уреждаща института на погасителната давност съгласно румънския закон, не е даден. Ответникът се е позовал на известното му съдържание на визираната норма на чл.2519 от румънския ГК, възпроизвеждайки съдържанието й както следва : „ Правото на иск въз основа на застрахователно или презастрахователно правоотношение се погасява в срок от две години „. Като доказателство е представено копие от изпълнена съдебна поръчка по друго дело, представено едва с писмената защита на страната и съответно – не приобщено надлежно към доказателствения материал по делото, при възможност на противната страна за становище. Въззивният съд е обосновал приложимост на румънското материално право , на основание чл.258 т.2 КЗ / отм./ вр. с чл.4 ал.1 и чл.15 от Регламент /ЕО/ /864/2007 г. на Европейския парламент и Съвета от 11.07.2007 г. , като легитимацията на ответника по иска е приета на основание чл.284 ал.2 КЗ /отм./. Въпреки този му извод, липсва произнасяне по възражението на ответника за погасяване на иска по давност , съгласно приложимото румънско материално право.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът не формулира правен въпрос, а се позовава на „очевидна неправилност „ , съгласно чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК, която обосновава с отказа на въззивния съд да установи съдържанието на приложимото чуждо материално право, съгласно чл.43 ал.1 КМЧП, като страните имат правото да му съдействат, съгласно ал.2 на същата разпоредба, в изпълнението на това му задължение. Позовава се на това, че данните за приложимата правна норма са били сведени до знанието на съда, макар и не по формалния начин – чрез назначената съдебна поръчка по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация, а чрез съдействието на ответника. Непроизнасянето по възражението за погасителна давност касаторът приравнява на отказ да се съобрази чуждото приложимо право, при това отказ да се приложи императивна правна норма, което обуславя очевидна неправилност на съдебния акт.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка и съдържанието на защитата на страните, изводима от мотивите на съдебния акт. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Не се обосновава очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване. За да би била изводима от мотивите на съдебния акт, същите би следвало да коментират надлежно предявено от ответника – касатор възражение за погасителна давност, в преклузивния за това срок, изричен довод във въззивната жалба – за неправилност на първоинстанционното решение, свързана с този предмет на защитата на страната, отказ на съда да издири чуждия материален закон или коментар на надлежно установено съдържание на същия, но съпътстван от отказ да бъде приложено. С други думи, съдебното решение следва да установява само по себе си процесуалните предпоставки за приложението на чуждото материално право във връзка с конкретния спор – погасяването на иска по давност. В случая, обаче, същото изобщо не съдържа коментар на такъв предмет на защита на страната. В този смисъл, релевантен би бил процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба / чл.269 пр. трето ГПК / и то ако би се приело, че доколкото отказът да се приложи чуждия материален закон е обусловил отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по възражението за погасителна давност, довода за неправилност на преценката му относно приложимия материален закон във въззивната жалба инкорпорира и довод за съществен процесуален пропуск на съда да се произнесе по това възражение. Само ако за въззивния съд би било обосновано задължение да се произнесе по надлежно въведено в спора възражение за погасителна давност, спрямо което би било приложимо чуждо материално право, за същият би възникнало задължение за установяване на съдържанието му, каквото впрочем е предприел, с оглед произнасянето си по всички елементи от фактическия състав на предявения иск.
Отделно стои въпроса доколко чл.2619 от румънския ГК,с установеното от ответника съдържание , е приложимата правна норма, като се съобрази, че правоотношението по спора се урежда на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, а чл.2213 от същия ГК визира, че „задължителната застраховка се урежда от специални закони ”. Нито е налице яснота доколко приложената, в установяване на това съдържание, съдебна поръчка цитира относимата, съобразно датата на процесното застрахователно събитие , правна уредба.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 162/18.01.2019 г. по гр.д.№ 5546/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи „, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на П. П. С. разноски за касационна инстанция, в размер на 5 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: