2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. С.,10,07,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1949 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280 ГПК.
Образувано е по жалба на А. Р. Д. срещу решение № 345 по в.гр.д. № 3686/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 402 от 10.10.2014г. по гр. д. № 427/2014г. на Районен съд – Карлово. С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на касаторката, че дължи на [фирма] по договор за кредит сумите 8 349,11 лева – главница, 4 199,67 лева договорна лихва за периода от 15.01.2008г. до 12.11.2010г. /вкл. в размер на 2 312,59 лева – наказателна лихва за периода 13.03.2008г. до 14.11.2010г. и 1887,08 лева/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.417 ГПК – 16.11.2010г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост
Ответникът, [фирма] поддържа липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а в случай на допускането му – моли жалбата да се остави без уважение. Иска присъждане на направените по делото разноски в размер на 2500 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК вр. пар.14 ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 50/ 03.07.2015г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
С оглед предмета на спора – вземания, произтичащи от сключен между страните кредит – абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1 ТЗ, определящ търговския характер на делото, и цените на всеки от предявените обективно съединени искове, всяка от които не надхвърля 10 000 лева /8 349,11 лева – главница, 4 199,67 лева – лихва/, на основание чл.280, ал.2 ГПК, атакуваното решение не подлежи на касационен контрол.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски от 679,85 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, чийто размер е определен съобразно чл.9, ал.3 вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2005г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, подадената от А. Р. Д. касационна жалба срещу решение № 345 по в.гр.д. № 3686/2014г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА А. Р. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 679,85 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.