3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
София, 11,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 370 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД Бул инс АД-София против решение № 1930/9.12.2011 г. по гр.д. № 2703/2009 г. на САС, с което се оставя в сила решение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1198/2007 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на Хр.И. и М.И. от [населено място] по 70 000 лв. на всеки от тях, на основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им при ПТП на 29.01.2005 г., като отхвърля исковете до предявените размери по 140 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми и разноски. Всъщност, въззивното решение се обжалва само в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени.
Ответниците по касация И. са подали отговор, че липсва изложение и че жалбата е неоснователна. Претендира се адв.възнаграждение, но няма доказателства за платено такова по това производство.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че решението противоречи на т.п. 7/78-т.3а и т.4 относно липса на застрахователни премия, риск и интерес, т.п. 4/68 г. относно прекомерния размер на обезщетението, Р 235/4.07.2011 на ІV г.о. относно превратно тълкуване на свидетелските показания и Р 522/2010.2008 на І т.о. относно неупълномощаване от собственика на виновния водач.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Приложното поле се определя не от съдебните актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изведен от тях.
От доводите на касатора биха могли да се изведат не правни, а фактически въпроси, защото са обусловени от фактите по делото и доказването им, а и самите доводи касаят правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, което е предмет на друго последващо производство по чл.290 във вр. с чл.293 ГПК, но не и на настоящето производство по чл.288 ГПК във вр. само чл.280,ал.1 ГПК
Вероятно касаторът има предвид ППВС № 7/78 г. и № 4/68 г., както и решенията по т.д. № 274/2008 г. на І т.о. и по гр.д. № 513/2010 г. на ІV г.о.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на фактическия състав за отговорността на касатора, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
В мотивите въззивният съд е посочил конкретни обстоятелства, които определят размера на неимуществените вреди-т.е. критериите по т.11 ППВС 4/23.12.68 г.
Правото на ползуване върху застрахования автомобил е упражнено чрез фактическите действия на трето лице. Затова, изискването на закона за “ползване на автомобила на законно основание” не е нарушено, тъй като не е налице противозаконно отнемане.
Съдът е констатирал, че по делото е представено и неоспорено заверено копие от застрахователна полица от 23.12.2003 г.
Относно наличието на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и правилното разпределяне на доказателствената тежест в процеса, следва да се има предвид и цитираното от въззивният съд решение на ВКС-І т.о.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1930/9.12.2011 г. по гр.д. № 2703/2009 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: