3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1091/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8559/06.8.2012 г., подадена от ответника по исковата молба П. на Р. Б., представлявана от прокурора от О. п. – Р., Н. Д. М., против въззивно решение №229/05.7.2012 г. по гр.д.№516/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №448/07.3.2012 г. по гр.д.№11500/2011 г. в частта, с която искът по чл.2 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 4000 лева до 6000 лева и вместо това ответникът П. на Р. Б. е осъден да заплати на Д. Е. С. още 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, на основание чл.2, ал.1, т.2, предложение първо, ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2011 г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено.
В изложението от П. на Р. Б. се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК относно определяне размерът на обезщетението с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответните обжалвани части.
Ответникът по касация е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника на ответника по исковата молба намира следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства, и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенциите, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 360 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №229/05.7.2012 г. по гр.д.№516/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№8659/06.8.2012 г., подадена от ответника по исковата молба П. на Р. Б., представлявана от прокурора от О. п. – Р., Н. Д. М..
ОСЪЖДА П. НА Р. Б. да заплати на Д. Е. С., ЕГН – [ЕГН], ОТ – [населено място], [улица], вх., ет. деловодни разноски в размер на 360/триста и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: