6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 16.03.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3727/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. И. И., чрез адв.С., против решение № 4810 от 28. 06. 2019 г. по в.гр.д. № 11327/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 420378 от 01. 06. 2018 г. по гр.д. № 70540/2017г. на Софийски районен съд и Е. И. И. е осъдена да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД разноски за въззивното производство в размер 1500лв. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Е. И. И. против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че не дължи на ответника сумата от 8413,54 лв., представляваща непогасена част от дължима сума в общ размер на 12 615,73 лв. за периода 26.10.2013 г. – 19.12.2016 г. по договор за предоставяне на ел. енергия за кл. №30036044798 и с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4202,19 лв., представляваща погасена част от дължима сума в общ размер от 12 615,73 лв. за периода 26.10.2013 г. – 19.12.2016 г. по договор за предоставяне на ел. енергия за кл. №30036044798, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Ответната страна по касационната жалба „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД, в представен чрез юрисконсулт Ж. писмен отговор изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция в размер 200лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 и ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови посочения по-горе резултат, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден договор за доставка на електрическа енергия, по силата на който ищецът е потребител с клиентски №30036044798, а ответникът – доставчик на ел. енергия; че процесната сума от 12 615,73 лв. представлява стойността на действително потребена от ищцата електрическа енергия. Прието е, че страните са обвързани от сключения споразумителен протокол от 07.02.2017 г., подписан от ищеца в качеството му на потребител на електрическа енергия по клиентски №300036044798; че съгласно представените 9 бр. разписки, ищецът е правил вноски за погасяване на установеното с процесния протокол задължение по уговорения погасителен план, като е посочвал като основание за плащане същия клиентски номер, номера на фактурите, издадени му за заплащане на посочените суми, а също и че се касае за „план-разср. плащане 07.02.2017“. След като въззивникът е посочил в платежните документи едно и също основание за плащанията, това е извънсъдебно признание, че основанието съществува. Счел е за безспорно между страните, че плащанията са се отнасяли именно за задълженията, установени със споразумението. Със сключването на споразумението ищецът е признал качеството си на потребител на ел. енергия не само към тогавашния момент, а и за периода 26.10.2013 г. – 19.12.2016 г. Същото се потвърждава и от представената жалба от 29.11.2016 г. с №100000093263, в която ищцата е признала ползването на ел. енергия от дружеството-ответник, както и от показанията на разпитания свидетел, който е отчитал електромерите за процесния период. Обосновал е извод, че изявленията на ищеца в споразумителния протокол съдържат признание на съществуването на задължението и размера му, както и че споразумителният протокол представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните са внесли яснота и безспорност в отношенията си и са изключили възможността за оспорване на предхождащото я правно положение. Приел е също, че не е налице нееквивалентност в правата и задълженията на страните по нея и не е нищожна на основание чл.26 ЗЗД поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Поради същите причини е счел, че споразумителният протокол не е и унищожаем на основание чл.33 ЗЗД, тъй като явно неизгодни условия по смисъла на посочената разпоредба при сключването на двустранен договор, в най-често срещания случай са налице тогава, когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните права и задължения, преценката за това следва да е конкретна и комплексна, а в случая основният предмет на материалното правоотношение между потребителя и електро-разпределителното дружество е доставката на електроенергия. Ответникът се съгласява да получи дължимите му просрочени вземания съобразно погасителен план, както и да не прекъсва предоставяната услуга, а ищецът се задължава да изплаща задълженията си на месечни падежи на 12 части, срещу което имотът му ще бъде захранван с електроенергия.
За неоснователни е приел твърденията на ищцовата страна, че ответното дружество не е спазило правилата за изчисляване на потребената електроенергия и за уведомяването му за извършените корекции в сметките. В тази връзка е посочил, че Раздели IX и VIII ПИКЕЕ, в сила през процесния период, които са визирани от ищеца, не се отнасят до хипотезата, която представлява настоящия случай, тъй като те касаят техническите проверки на измервателните системи по смисъла на ПИКЕЕ и случаите на установяване на грешки и неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия от самите измервателни уреди. В настоящият казус релевантните факти, а именно недопускането на служители на енергоразпределителното дружество за отчитане на показанията на електромера и начисляването на електроенергия само по прогнозни стойности, следва да бъдат подведени под нормите на чл.26 ал.2 и 3 ОУ на ответника. Т.нар. във въззивната жалба „корекция“ представлява размера на изравнителното задължение, което не се определя по нормите на ПИКЕЕ, тъй като не се дължи на грешка или неправилно измерване на електромера, а на разминаване на стойностите на отчетената от него реално потребена електроенергия и изчислената от ответника по правилото в чл.26 ал.2 ОУ средноаритметична стойност за предходен период.
Посочил е съдът и това, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства относно измерените количества електроенергия и смяната на средствата за търговско измерване се установява, че несъответствието между номерата на стария измервателен уред и посочения във фактурите се дължи на принципа им на номерация. Съгласно чл.18 ал.4 ОУ, за всяко средство за търговско измерване електроразпределителното предприятие регистрира индивидуален номер. В удостоверението от ответника е отбелязано, че посоченият във фактурите №[ЕГН] е абонатен номер, а описаният в протокола за смяна на електромерите №5671100 – фабричен. Във фактурите не е уточнено кой вид индивидуализация на електромера е написан, като е посочено само „електроме𠹓. Показанията на стария електромер, според приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, което въззимният съдебен състав е кредитирал изцяло, и съгласно протокола за смяна, съответстват на тези, които са описани във фактурите за процесния период. Като е кредитирал показанията на свидетеля Л. Л. и предвид останалите анализирани доказателства съдът е обосновал и извода, че не се открива противоречие на данните за стария електромер по фабричен и абонатен номер, поради което е кредитирал като достоверно издаденото от ответното дружество удостоверение за идентичност на процесните средства за търговско измерване. Посочил е, че оспорването на протокола и резултатите от извършената проверка от служители на ответника, както и изправността на електромера, са преклудирани, съобразно разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК, тъй като за пръв път са заявени във въззивното производство.Счел е за неоснователни и възраженията на ищеца за неравноправност на клаузи от ОУ на дружеството-ответник. Приел е, че в съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. Трябва да бъдат преценени и последиците, които съответната договорна клауза може да има в рамките на приложимото към договора право. В настоящия случай се касае до разпределение и пренос на особен вид стока – електрическа енергия. По силата на предоставената му лицензия ответникът има господстващо положение на пазара за пренос и разпределение на ел. енергия в съответната територия. Потребителят на електрическа енергия е в положение на по-слаба страна спрямо електроразпределителното дружество по отношение както на правото му да договаря, така и на степента му на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на установените предварително от електроразпределителното дружество условия, без той да може да повлияе на съдържанието им. Относимите към процесния правен спор клаузи на чл.26 ал.2 и ал.3 ОУ на дружеството-ответник не са неравноправни на основание чл.143 т.6 и т.18 З.. Както е уговорено в споразумението между страните, същото не отменя клаузите на ОУ. В гл.4 и 6 ОУ са разписани предпоставките и реда за прекратяване на електроснабдяване при неизпълнение на задължения както на потребителя, така и на електроразпределителното дружество, като всяка от страните има право да инициира процедурата при еквивалентни условия. Освен това съгласно чл.15 т.2 и чл.26 ал.1 ОУ, потребителят има задължение да осигурява достъп до средствата за търговско измерване на служители на електроразпределителното дружество, като основание за последващото преизчисляване на дължимите суми за пренос (корекция) е виновното поведение на ищеца – в случая във формата на бездействие. Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина, какъвто не е настоящият случай.
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК в преобладаващата си част съдържа касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение – постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с дейността и правомощията на въззивната инстанция при условията на ограничен въззив, изразяващи се в необходимостта от разглеждане на всички доводи на страните за нищожност и унищожаемост, въведени в спорния предмет като източник на права, в необходимостта въззивният съд да изложи собствени мотиви, като инстанция по съществото на спора, след анализ на всички събрани доказателства. Всички посочени доводи касаят правилността на решението, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.
В останалата си част изложението поставя два материалноправни въпроса, уточнени от съда: а/. дали споразумение за разсрочено плащане на парично задължение, подписано между доставчик на електрическа енергия и краен потребител, представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с твърдение, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК; б/. дали извършеното от потребител на електрическа енергия плащане по споразумение за разсрочено плащане представлява признание на съществуването на платеното задължение, ако задължението е определено и изчислено едностранно от доставчика, на основание нищожна клауза от договора за доставка на електрическа енергия и общите условия към него, с твърдение, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оплакване за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непълен, избирателен и тенденциозен анализ на доказателствата, и като последица от това – необоснованост на решението, касаторът е обосновал и твърдението си за очевидна неправилност на решението.
Първият материалноправен въпрос е формулиран твърде общо, без възможност за принципен категоричен отговор, доколкото преценката за това дали дадено споразумение за разсрочено плащане представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД зависи от съдържанието на конкретното споразумение, от отразените в него изявления на страните, от съществуващо между страните друго правоотношение и т.н. Същевременно налице е константна съдебна практика по въпроса, споделяна и от настоящия състав, съгласно която : „Съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Ето защо, споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява спогодба по чл.365 ЗЗД.“ Предвид изложеното не е налице поддържаното допълнително основание.
Не е доказано и твърдяното противоречиво разрешаване на втория поставен въпрос. Представените съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка – при тях корекцията на сметките за минало време е извършена въз основа на предполагаемото количество доставена и консумирана електрическа енергия, което количество е определено по установена в общите условия методика, а не на база фактическо реално потребление, според реално измерените количества доставена и потребена електрическа енергия, а по настоящото дело корекцията е извършена въз основа на доказателства за реално консумирана електрическа енергия. Изводите за характера на представените по делата споразумителни протоколи са направени след преценка на конкретното им съдържание, обективираната в същите воля на страните, както и на съществуващите между тях правоотношения, без принципно да е отречена възможността споразумението за разсрочено плащане да има характер и на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. В случая корекцията на сметките за минало време е извършена въз основа на данните за реално доставена и потребена електрическа енергия, а не по методика за установяване на предполагаеми количества изразходвана енергия, залегнала в общите условия към договорите, които в тази част са обявени за недействителни, като неравноправни, с решения по чл. 290 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за неправилност и необоснованост на решението. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Поради изложеното същите не обосновават очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Същевременно при служебно извършената проверка ВКС констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото разноски на касатора не се следват, но същият следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 200лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4810 от 28. 06. 2019 г. по в.гр.д. № 11327/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. И. И. да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД сумата 200 лв. разноски за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: