5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 17.03. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4127 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Г., срещу решение от 12.05.2016г., постановено по гр.д.№3452/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.12.2015г. по гр.д.№28371/2015г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от С. Т. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Т. Х., чрез процесуален представител адв.Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Т. Х. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №21/31.03.2015г. на директора на ППЕПЖПСС към [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ – закриване на предприятието; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт безопасни условия на труд” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е изложил съображения, че независимо от първоначално посочения от ищеца ответник, а именно „Поделение за Пътнически превози“/ППП/-София към [фирма],, депозираният писмен отговор по чл.131 ГПК е подаден от [фирма], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г.П., редовно упълномощен от Управителя на [фирма]. В отговора на исковата молба, ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, сам е заявил, че отделни обособени части от закритото ППЕПЖПСС преминават към поделенията и че неправилно първоначално исковата молба е насочена към „Поделение за пътнически превози“/ППП/-София като част от структурата на [фирма], което от своя страна е собственост на [фирма] и което поделение няма правомощия да взема решения за откриване и закриване на поделения, за изменение на организационно-управленската структура на дружеството и на самото поделение.
В отговора на исковата молба ответникът е изложил подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че „Поделение за пътнически превози“/ППП/-София /също и никое от останалите две териториални ППП в структурата на [фирма]/ не се явява работодател, на който се прехвърлят задълженията на закритото ППЕПЖПСС по отношение на трудовото правоотношение с ищеца.
Въззивният съд е посочил, че именно въз основа на доводите в отговора на исковата молба, подаден от [фирма], по молба на ищеца е конституиран като ответник [фирма]. Изложено е от съда, че на практика в отговора, процесуалният представител не е възразил досежно пасивната си процесуална легитимация, а в съдебно заседание е твърдял, че иска неговия писмен отговор да се счита за подаден от ППП-София, като същевременно поддържа писмения отговор, че именно [фирма], а не първоначално посоченото негово поделение и надлежен ответник по предявените искове. Въззивният съд е приел въз основа на подробно описаните заповеди и протоколи от ответното дружество и особено заповед № 167 от 27.03.2015г. на Управителят на [фирма] за закриване на „Поделение за почистване и екипиране на подвижен железопътен състав и сгради”, че надлежен ответник по предявените искове е именно [фирма].
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.1 КТ – закриване на предприятието, тъй като не е налице пълно фактическо преустановяване на дейността на предприятието – „Поделение за почистване и екипиране на подвижен железопътен състав и сгради“.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с постановени по реда на чл.290 ГПК решения по следните въпроси: „допустимо ли е след изчерпване процедурата по проверка редовността на исковата молба /изпратена искова молба за отговор и подаден отговор/, в хода на висящото дело да се конституира като ответник лице, срещу което не е насочена исковата молба, без да се спазва процедурата по чл.228 ГПК“; “допустимо ли е ненадлежно конституираната страна по делото и съответно при невзето участие по делото, същата „страна“ да бъде осъдена със съдебно решение и нарушено ли е нейното право на участие и защита в процеса след като не е призована за участие в съдебното заседание и в първата и във въззивната инстанция“; “допустимо ли е при противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, отнасящо се до процесуалната легитимация на страните, исковата молба да не се оставя без движение, а да й се даде ход, като се изпрати за отговор на посочения в нея ответник“.
Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение №1 от 30.03.2012г. по т.д.№1/2010 на ОСГК на ВКС, ако при служебната проверка за процесуалната легитимация на страните бъде констатирано, че исковете по чл.344, ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност, чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. С оглед на така приетото от ОСГК на ВКС, първият от поставените от касатора въпроси не е относим към настоящото дело, което е образувано по искове по чл.344, ал.1 КТ. Доколкото вторият от поставените от касатора въпроси предпоставя неправилно конституиране на страна по делото, мотивирано в първия от поставените въпроси, този от въпросите също не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, вторият от поставените от касатора въпроси предпоставя страната да е била лишена от участие в делото поради нередовно призоваване в първата и въззивната инстанции по делото. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нередовно призоваване на страната в първата инстанция и въззивният съд не се е занимал с този въпрос. Отделно от това, видно от данните по делото упълномощеният процесуален представител на [фирма] се е уведомил лично за отсрочването на делото и е участвал в проведеното съдебно заседание по делото в първата инстанция; същият е подал въззивна жалба, въз основа на която е образувано въззивното производство по делото и видно от данните по делото, е редовно призован за проведеното съдебно заседание и е участвал чрез упълномощения от управителя на [фирма] процесуален представител юрисконсулт Г.П.. Третият от поставените от касатора въпроси не сочи коректно развитието по конкретното дело – предприетите в първата инстанция действия по конституирането му като ответник преди първото по делото заседание. Поради това не е налице и соченото противоречие на въззивното решение с т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр.д.№1080/2010г. на ВКС, ІVг.о.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, следните въпроси: „представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неизпращането на съобщение за постановеното решение от първата инстанция, на осъдения ответник – търговско дружество, а изпращането му на адреса на негово поделение като съобщението е оформено с адрес – поделението“; „до неправилност или недопустимост на въззивното решение, съответно на решението на първата инстанция водят допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно конституиране на ответник /без извършване на заменяне на страна по чл.228 ГПК/ и в лишаване от участие в производството /невръчен препис от исковата молба и приложенията към нея, неизпратени призовки за първо заседание в първата и във въззивната инстанция, както и неизпратено съобщение за постановено решение от първата инстанция/ и може ли да се приеме, че е налице ненадлежно разгледан от въззивния съд иск срещу ответника“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по първия от поставените от касатора въпроси в съдебната практика няма колебание, че при проверката за допустимост на въззивната жалба въззивният съд извършва проверка на правилността на процесуалните действия по връчване на съобщението за решението, от което зависи и допустимостта на въззивната жалба. В случая въззивният съд е приел, че въззивната жалба на [фирма], сега касатор, е подадена в срок и е допустима. Вторият от поставените от касатора въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по съображенията, изложени по-горе относно въпросите, предпоставящи лишаване на страната от участие по конкретното делото.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационно производство в размер на 700лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2016г., постановено по гр.д.№3452/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Т. Х., ЕГН [ЕГН] сумата 700лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: