О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 19.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2214/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. К. против определение № 5362 от 23.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2172 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, ГО, II – в състав, с което е потвърдено разпореждане от 02.11.2016 г. по гр. д. № 23751/2012 г. на Софийски районен съд, 91 състав. С последното е върната молба вх. № 159669 от 22.12.2015 г., уточнена с молби вх. № 1047518 от 28.03.2016 г. и вх. № 1157946 от 26.10.2016 г. за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2015 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, постановено по в. гр. д. № 3586 по описа за 2014 г.
В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с оглед на което се иска неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят релевира оплаквания за нищожност на атакуваното определение, като същевременно се излагат твърдения относно неправилността на влязлото в сила въззивно решение.
Ответникът по жалбата [фирма] не е подал писмен отговор в законоустановения срок.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да върне подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, администриращият съд е приел, че не са изпълнени в срок няколкократно дадените с разпореждане от 5.03.2016 г. и с разпореждане от 09.09.2016 г. указания за отстраняване на констатираните в молбата нередовности. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд изцяло се е съгласил с мотивите на първоинстанционния съд и е потвърдил разпореждането за връщане.
Определението на въззивния съд е сред актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК, при които касационното обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което счита, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1ГПК за достъп до касация. В случая касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне предвид служебно констатираната от настоящия състав негова процесуална недопустимост съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Недопустимостта произтича от липсата на функционална компетентност на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по съществото на подадената частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК, която предвижда обжалване на разпореждането на първоинстанциянния съд за връщане на молбата за отмяна, не определя съда , който е функционално компетентен да разгледа и да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането.Нормата препраща към разпоредбите на чл. 286 ГПК, които касаят правомощията на въззивния съд по допустимостта и редовността на касационната жалба срещу обжалваното въззивно решение.Съгласно чл. 286,ал.2 ГПК разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274,ал.2 ГПК. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е Върховният касационен съд , а с оглед на препращането в чл. 306,ал.2 ГПК това е и съдът, който трябва да осъществи инстанционен контрол и върху правилността на разпореждането за връщане на молбата за отмяна . Компетентността на Върховният касационен съд да упражнява инстанционен контрол върху разглежданата категория разпореждания по чл. 306,ал.1 ГПК , съответства на възложената му компетентност на орган , на който е възложено упражняването на извънреден контрол на влезли в сила решения/ в този смисъл е и задължителното тълкуване по т.12 от ТР№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, прието на 17.05.2017 г./
Следователно произнасяйки се по подадената пред него частна жалба срещу разпореждането по чл. 306, ал. 2 ГПК, Софийски градски съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а частната жалба – разгледана по същество от настоящия състав на ВКС.
Частната жалба е неоснователна.
Подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 3586 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, с което е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма], ЕИК[ЕИК] против К. Г. К., че същият дължи на дружеството сумата от 759, 78 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 20.09.2009 г. до м. 04. 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата. С разпореждане от 05.03.2016 г. съдът е оставил молбата за отмяна без движение, като е дал указания за отстраняване на констатираните многобройни нередовностите по нея.
С последваща молба вх. № 1047518 от 28.03.2016 г. К. Г. К. е представил нова молба за отмяна на влязлото в сила решение, която отново на свой ред администриращият съд е оставил без движение с разпореждане от 09.09.2016 г., като е указал на молителя да представи изложение на основанията за отмяна, съгласно изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Препис от това разпореждане е връчено на К. Г. К. на 20.10.2016 г., който в отговор е депозирал трета молба с вх. № 1157946 от 26.10.2016 г., в която възпроизвежда съдържанието на подадените преди това молби за отмяна, като бланкетно посочва, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК без да обоснове по какъвто и да е начин тези свои твърдения.
Предвид на това, законосъобразен се явява изводът , че молителят не е отстранил в срок констатираните нередовности, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 5362 от 23.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2172 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, ГО, II – в състав.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.11.2016 г. по гр. д. № 23751/2012 г. на Софийски районен съд, 91 състав, с което е върната молба вх. № 159669 от 22.12.2015 г., уточнена с молби вх. № 1047518 от 28.03.2016 г. и вх. № 1157946 от 26.10.2016 г. за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2015 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, постановено по в. гр. д. № 3586 по описа за 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: