О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 02.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 165/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 567 от 16.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 495/11г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 632 от 31.03.11г. по гр.д.№ 2877/10г. на Русенския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Д. И. против Х. С. Х. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на ? ид.част от апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и от гараж № 5, находящ се в двора на същата сграда, а в останалата му част, с която са отхвърлени исковете по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имотите и по чл.86 ЗЗД първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 111/96г., лицето Д. М. К. е придобил правото на собственост върху процесните имоти по време на брака му с ищцата в първоинстанционното производство М. И. (същите са били в брак от 1996г. до 2000г.). С нот.акт № 108/01г. същият е продал двата имота на [фирма], представлявано от ответника Х. С. Х.-пълномощник. На 07.03.05г. е било взето решение на СД на [фирма] – [населено място] (правоприемник [фирма]) за продажба на тези имоти, както и решение изп. директор или упълномощено от него лице да проведе преговори с купувача и да подпише предварителен и окончателен договор за покупко-продажба. На 09.03.05г. дружеството, представлявано от изпълнителния директор М. С. Т., и Х. С. Х. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имотите. На същата дата М. Т. е упълномощил лицето Г. К. С. да подпише нотариален акт за продажба на процесните имоти при посочените в предварителния договор условия, като с тези права същата е била упълномощена и от купувача по този договор на 15.03.05г. С нот.акт№ 55 от 16.03.05г. [фирма] е продало имотите на Х. Х. като и двете страни по договора са представлявани от Г. С..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесните имоти са придобити от Д. К. в режим на съпружеска имуществена общност и че след прекратяването на брака ищцата е притежавала ? ид.част от тях, поради което сключеният с нот.акт № 108/01г. договор няма вещнопрехвърлително действие за тази част. Прието е също, че предвид унищожаването на нотариалното дело през 2008г. и невъзможността понастоящем да се установи съдържанието на представените при сключването на договора документи в тежест на ищцата е било да установи твърдението си, че същият е сключен при липса на съгласие (решение на съвета на директорите на акционерното дружество), което не е сторено и с оглед удостовереното от нотариуса, че особените изисквания на закона за неговото сключване са били спазени, е направен извод, че той е действителен. Изложени са и съображения, че не съществува правна възможност ищцата да релевира правата на търговското дружество, както и че дори да не е налице надлежно упълномощаване от страна на това дружество, на основание чл.301 ТЗ то е потвърдило действията на пълномощника, тъй като е заплатило чрез банков превод продажната цена, заприходило е имотите и е заплащало дължимите за тях данъци и такси. За неоснователни са приети и възраженията за нищожност на последващата сделка, като предвид обема на представителната власт на пълномощника на страните по нея въззивният съд е прел, че не е налице хипотезата на чл.38 ЗЗД, тъй като страните са постигнали съгласие относно съществените елементи на договора и са предоставили представителна власт на пълномощника единствено да сключи окончателен договор при посочените в предварителния договор условия. Прието е също, че дори в случая да е налице хипотезата на чл.38, ал.1 ЗЗД, то сделката не е нищожна, а унищожаема като на този порок може да се позове само представляваното лице, а не и трето лице, каквато е ищцата. За да отхвърли исковете решаващият съд е приел, че понастоящем същата не притежава никакви права върху имотите, тъй като нейната ? ид.част е придобита от ответника по давност на основание чл.79, ал.2, вр. чл.82 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправни въпроси във връзка с оспорване действителността на материализираната в нот.акт № 55/05г. сделка, а именно при наличието на множествено представителство при изповядването й- представляване на юридическо и физическо лице от един и същ представител, необходимо ли е да се спази изискването на чл.38, ал.1 ЗЗД за дадено съгласие на представляваните; неспазването на това изискване до нищожност или унищожаемост на сделката води и може ли всеки до се позове на недействителността или на с това право разполага само представлявания правен субект и в процесния случай приложим ли е чл. 301 ТЗ за презумирано потвърждаване на сделката или намира приложение общото гражданско законодателство, като се поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика и по процесуалноправните въпроси допустимо ли е да се възлага доказателствена тежест за доказване на отрицателни факти; може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства, без да обсъди такива, свързани с доводи на една от страните и представлява ли предубеденост предварително изразено от съда становище за това, как би решил спора и такава предубеденост следва ли да се приеме като основание за отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен по-горе въпрос касаторката се позовава на противоречие на обжалваното решение с Р № 1742 по гр.д.№ 1139/00г. на ВКС, V г.о.(незадължителна практика), с което е прието, че презумптивното саниране на търговското представителство при извършване на действия без представителна власт (чл.301 ТЗ) не изключва общите гражданскоправни забрани за договаряне сам със себе си. Такова противоречие обаче не съществува, тъй като настоящият случай е друг – установено е, че страните по договора за покупко-продажба са уговорили предварително неговите съществени елементи в сключен между тях предварителен договор и са упълномощили едно и също лице да ги представлява пред нотариуса при сключването на окончателния договор съобразно постигнатите уговорки, поради което е прието, че хипотезата на чл.38, ал.1 ЗЗД не е налице. С оглед на това не е налице противоречие и с Р № 1014 по гр.д.№ 338/99г. на ВКС, V г.о., с което е прието, че съгласието по чл.38, ал.1 ЗЗД трябва да бъде дадено изрично и не може да се извежда от конклудентни действия.
Предвид основното съображение на решаващия съд за приемането на сделката за действителна, вторият поставен въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, още повече че представеното Р № 96 по гр.д.№ 318/01г. на ВКС, ІV г.о. във връзка с него се отнася до различен случай – сключена от представител без представителна власт сделка е прогласена за нищожна по искане на мнимо представляваните лица (Р № 567 по т.д.№ 54/08 г. на ВКС не е приложено към изложението).
Третият поставен въпрос има отношение към първата сключена сделка и също не обуславя изхода на спора, доколкото съдът е приел, че същата не е сключена от лице без представителна власт и противоречие с посоченото Р № 1742 по гр.д. № 1139/00г. на ВКС също не е налице.
По следващия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като съдът не е възложил на касаторката доказателствената тежест за доказване на отрицателни факти, а е приел че с оглед удостовереното от нотариуса и невъзможността да се установи съдържанието на представените при сключването на договора документи, поради унищожаване на нотариалното дело, в нейна тежест е било да установи твърдението си за липса на решение на съвета на директорите за сключване на сделката. Наред с това представеното Р № 394 по гр.д.№ 1584/09г. на ВКС, ІІІ г.о. се отнася до различна хипотеза- със същото е прието, че в тежест на работодателя е да установи, че работникът е работил на друго място след прекратяване на трудовото правоотношение при липсата на такова отбелязване в представеното по делото заверено копие от трудовата му книжка.
По отношение на петия въпрос не е налице противоречие с представеното Р № 24 по гр.д.№ 4744/08г. на ВКС, според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй това изискване е спазено, а приетото от съда за невъзможността да се установи съдържанието на представените при сключването на сделката документи се отнася и за посоченото в нотариалния акт удостоверение за данъчно оценка № 4079 от 17.09.1 на ТДД – Р., което касаторката твърди, че не е обсъдено (по делото са приложени три копия на удостоверения със същия номер и дата като в едно от тях ищцата е посочена като съсобственик на имота, а в останалите две като такъв е посочен единствено бившият й съпруг).
По последния поставен въпрос също не е налице произнасяне, тъй като в случая при постановяване на определение за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е изложил съображения защо е приел, че спорът между ищцата и праводателя на ответника по 33 ЗС е преюдициален на настоящия спор, а не е изразил становище как би решил същия. Освен това представеното определение по гр.д.№ 16/11г. на ВКС, г.о. се отнася до различен случай – съставът се е отвел от разглеждане на подадена молба за отмяна по чл.304 ГПК на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК по искане на молителя, тъй като с предходно определение, което е било отменено, е оставил същата без разглеждане, в което по твърдение на същия се е произнесъл и по основателността на част от неговите аргументи. Представеното Р № 2284 по гр.д. 1685/67г. на ВС, с което е прието, че владелецът, придобил владението на недвижим имот от собственика въз основа на нищожен предварителен договор не може да се ползва от правата на добросъвестен владелец по чл.71 и 72 ЗС няма никакво отношение към поставените по-горе въпроси и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
С оглед на казаното подадената от М. Д. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски в полза на ответника по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 567 от 16.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 495/11г. на Русенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: