Определение №210 от 2.5.2018 по ч.пр. дело №329/329 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210
[населено място] , 02.05.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№329/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №363/19.10.2017г. по ч.гр.д.№324/17г. Бургаски апелативен съд е отменил частично определение №1133/23.06.17г., постановено по гр.д.№649/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд по реда на чл.248 ГПК и е изменил постановеното от първата инстанция решение №366/10.08.16г. по гр.д.№649/16г. в частта му за разноските,като е намалил възложените в тежест на И. А. С. за плащане на Д. И. С. разноски за първоинстанционното производство от 5450 лв. на 4100 лв.,от които 2000 лв. държавна такса и 2100 лв. адвокатско възнаграждение. В останалата й част частната жалба,подадена от И. С. е оставена без уважение.
Срещу определението на БАС в частта,с която е оставена без уважение частната й жалба,е подадена частна касационна жалба от И. С., с оплаквания за неправилност на въззивното определение,обосновани с твърдения,че разноските ,направени от ищеца по делото не следва изобщо да й бъдат възлагани в тежест,тъй като не е дала повод за завеждането на делото. Претендира допускане на определението до касационен контрол и отмяната му ,а искането на С. за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение.
Ответникът по частната касационна жалба Д. С. е представил писмено становище,в което поддържа доводи за липса на основания за допускане на съдебния акт до касационен контрол,а по същество – за неоснователност на оплакванията за неговата неправилност.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Производството по гр.д.№649/16г. по описа на БОС е приключило с решение по предявения от Д. С. срещу В. С. и И. С. иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с което съдът е обявил за недействителен спрямо ищеца издадения от първия ответник в полза на С. запис на заповед за сумата 100 000 щ.д.С решението в полза на ищеца и в тежест на двамата ответници са присъдени разноски в общ размер 10 900 лв.,от които 4000 лв. държавна такса и 6900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С определение №1133/23.06.17г. окръжният съд е отказал да уважи подадената от С. молба за изменение на решението в частта за разноските,с която същата е претендирала да не носи отговорност за тях,евентуално – да бъде уважено направеното от нея възражение за прекомерност.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд е приел,че в тежест на ищцата с решението са възложени половината от присъдените в полза на С. общо 10 900 лв. разноски,т.е. – сумата 5450 лв.,от които – половината от дължимата и внесена от ищеца държавна такса – 2000 лв. и половината от платеното адвокатско възнаграждение – 3450 лв.По отношение на последното БАС е намерил,че заплатеното от ищеца такова в размер на 6900 лв. е прекомерно спрямо определения в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото,поради което е намалил дължимия от частната жалбоподателка за възстановяване на ищеца размер от 3450 лв. на 2100 лв. За да потвърди определението на БОС в останалата му обжалвана част, т.е., за да приеме,че отговорността за разноски на ответницата по иска подлежи на ангажиране, въззивният съд е приел за несъответстващо на фактическата и правна обстановка по делото твърдението,че тя не е дала повод за завеждането на иска,доколкото същата е поемател по записа на заповед и като такава е конституирана в процеса като необходим другар,а именно извънсъдебното й поведение /подаденото от нея заявление по чл.417 ГПК,снабдяването й с изпълнителен лист и присъединяването й като кредитор в изпълнителното производство, образувано по молбата на ищеца,въз основа на представения от него изпълнителен титул/ е дало основание на ищеца да заведе пред съда Павловия иск,за да установи спрямо себе си недействителността на издадения запис на заповед. Допълнително е посочено,че не е налице и кумулативното изискване на чл.78 ал.2 ГПК/ ответницата да е признала иска. По тези съображения частната й жалба е намерена за неоснователна в частта до 4100 лв.,която сума е присъдена от първоинстанционния съд като разноски в нейна тежест.
За да обоснове допустимост на обжалването пред касационната инстанция,в приложеното към частната й касационна жалба изложение С. твърди произнасяне на въззивния съд по процесуално-правни въпроси,които според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно:
1.Дължи ли ремитента по запис на заповед съдебно-деловодните разноски по уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу менителничния ефект при условие,че неговото вземане,обезпечено с ценната книга,предхожда вземането на кредитора – ищец,респективно – липсва знание за увреждане на този кредитор?; 2.Качеството на необходим другар по иск по чл.135 ЗЗД ли определя отговорността на страната за разноски?; 3. Намира ли приложение чл.78 ал.2 ГПК в случаите,когато ответникът не иска възлагане на разноските в тежест на ищеца,а само освобождаването й от отговорност за направените от ищеца разноски? и 4. Допустимо ли е страната,която е потърсила съдебна защита на имуществените си права, да бъде санкционирана за това,като в нейна тежест бъдат възложени разноските по Павловия иск срещу същите права?
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол. Първият от въпросите,освен,че не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд,съдържа твърдения, навлизащи в съществото на спора,с който е бил сезиран първоинстанционния съд,а и неотговарящи на възприетото от него при мотивирането на решението за наличие на знание за увреждането. Не е обуславящ и вторият от въпросите,доколкото съдът е обосновал отговорността на страната за разноски с качеството й на ответник,чието конституиране като такъв е обусловено от качеството й на необходим другар на другия ответник. Формулировката на третия въпрос показва неразбиране смисъла на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК.Частта от текста на същата „разноските се възлагат върху ищеца“ не се свързва с направено от ответника искане за възлагане на разноски,а означава направените от него разноски да останат в негова тежест,въпреки уважаването на иска му,но само при осъществяването на посочените в нормата две предпоставки,наличието на които съдът в случая не е констатирал. Последният от въпросите,освен,че не е намерил разрешение в решаващите мотиви на въззивния съд, е и общо формулиран ,а евентуален отговор на същия не би могъл да обуслови друг резултат по спора.
Липсата на формулиран релевантен правен въпрос е достатъчна да обоснове отказ обжалваното определение да бъде допуснато до проверка за правилност,съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, дори от така заявените от частния касатор въпроси да би могъл да бъде изведен и конкретизиран такъв,който да е бил разрешен от БАС по обуславящ крайния изход на частния спор, не е обоснован допълнителен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като приложим в случая,по причините и с целите,заложени от законодателя , според тълкуването на волята му , дадено в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Разглеждането на частната касационна жалба по тези съображение не следва да бъде допуснато.
В полза на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №363/19.10.2017г. по ч.гр.д.№324/17г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. А. С. с ЕГН [ЕГН],с адрес [населено място] [улица] ет.. да заплати на Д. И. С. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] вх.. ет.. сумата 300 лв.,представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top