Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 21.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.12.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4618 /2018 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 411 от 15.10.2018 г. по възз. ч. гр.д. № 681 /2018 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при агенцията по вписванията – [населено място], постановено по искане за вписване на споразумение без номер от 24.11.2016 г., сключено между [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място].
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като представеното за вписване споразумение по същество е договор за наем, чието вписване е предвидено изрично от чл.4,б.„е“ от Правилника за вписванията, който не изисква нотариална заверка на подписите на страните.
Настоящият състав установи следното:
Окръжният съд е приел, че обжалваният пред него отказ е законосъобразен по следните две съображения:
Представеното от молителя [фирма] споразумение от 24.11.2016 г., не съдържа нотариална заверка на подписите на споразумелите се лица, нито е извършено по нотариален ред. Същото съдържа само заверка на нотариуса, че копието съответства на оригинала, която заверка не е предвидената в чл.3,ал.1 от Правилника за вписванията (ПВ). Само на това основание съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ да бъде извършено вписване на посочения акт.
Окръжният съд е изложил и евентуални мотиви: Освен това представеният документ – споразумение от 24.11.2016 г. не е сред визираните в чл.4 от ПВ актове, подлежащи на вписване. Не се касае за договор за наем на недвижим имот и то за срок, по-дълъг от една година, както е визирано в чл.4,б.„е“ от ПВ. Споразумението не съдържа характеристиките на договор за наем, въпреки, че е употребен изразът „наем“ в чл.1 и чл.2 от него. Дори и да се приеме, че в чл.2 от него страните са уговорили наемно правоотношение, то от клаузата не става ясно за какъв срок е уговорката, още по-малко, че същият е за срок, по – дълъг от една година. Поради това отказът е законосъобразен.
В изложението си за допускане на касационно обжалване във връзка с довода си, че в представеното споразумение е договорен наем с посочена месечна сума и дата, на която следва да се извърши плащането, частният жалбоподател извежда следния въпрос: може ли договорът за наем, в конкретния случай споразумението за наем от 24.11.2016 г., което се представя за вписване на 04.09.2018 г., т.е. близо две години след неговото сключване, да бъде вписано по реда на чл.4,б. „е“ от ПВ, без да е необходима нотариална заверка на подписите? Частният жалбоподател твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Частният жалбоподател твърди също, че обжалваното от него определение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК, тъй като са изпълнени всички предпоставки за вписване на представеното споразумение.
Изведеният въпрос не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, тъй като не е абстрактно формулиран с оглед приложението на конкретна правна норма, а съдържа питане дали обжалваното определение е законосъобразно, съответно отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
Дори да се приеме, че е изведен правният въпрос: дали подлежат на вписване договори за наем, които не са с нотариално заверени подписи, нито са извършени по нотариален ред, който се отнася до разпоредбата на чл.3 от ПВ, то такъв въпрос би бил обуславящ, но не осъществява основанието по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване – с нея е даден ясен и недвусмислен отрицателен отговор на въпроса.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е осъществено и основание по чл.280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното определение не е очевидно неправилно – при постановяването му не са допуснати очевидни процесуални нарушения, нито очевидни нарушения на материалния закон (уреждащи съдържанието на договора за наем и предпоставките за вписването на такъв) и определението не е очевидно необосновано.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.
В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 411 от 15.10.2018 г. по възз. ч. гр.д. № 681 /2018 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.