О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр.София,
23.03. 2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1392 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на М. Ф. М., [населено място] срещу определение № 11946/06.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3614/2014 г. на Градски съд София, с което е потвърдено разпореждане от 23.10.2013 г. по гр.д. № 26815/2010 г. по описа на Районен съд София за връщане като нередовна въззивната жалба на ищцата срещу решението на съда по същото дело.
Частният жалбоподател поддържа жалбата по съображения за неправилност на постановеното въззивно определение като посочва, че първоинстанционният съд неправилно е преценил на кой от посочените по делото адреси е следвало да бъдат изпратени указания за поправянето на въззивната жалба и в резултат на това ищцата – жалбоподател не могла да се осведоми за констатираните от съда нередовности и да ги отстрани своевременно.
Ответникът – Й. И. К., действащ чрез процесуалния си представител адв. Д., взема становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Делото е образувано по искова молба на М. Ф. М. – частен жалбоподател в настоящото производство, срещу К. Ц. В., Й. В. К. и Й. И. К., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД. С решение от 15.08.2013 г. по гр.д. № 26815/2010 г. по описа на РС София така предявените искове са отхвърлени. Недоволна от постановеното решение на първоинстанционния съд частната жалбоподателка М. М. го обжалва с лично подадена въззивна жалба от 09.09.2013 г., в която изрично е посочен адрес на призоваване [населено място], [улица], ет. , офис . С разпореждане от 18.09.2013 г. въззивната жалба е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса, което било изпратено на посочения от жалбоподателя адрес. С оглед неизпълнението на дадените указания, първоинстанционният съд постановил връщането на въззивната жалба с разпореждане. Последното е обжалвано от ищцата пред Градски съд София, който го е потвърдил. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че адресът, на който е изпратено съобщението за отстраняване на нередовностите е посочен от самата ищца като съдебен такъв, а същевременно по делото липсват данни да са оттеглени пълномощията на процесуалния й представител, който се помещава на този адрес.
С оглед допускането до касационно обжалване на така постановеното въззивно определение жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, обосновава основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи, че в обжалваното определение е налице въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прилага практика на Върховния касационен съд и Старозагорски окръжен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че по същество жалбоподателката не формулира по съдържание въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване де правят оплаквания по правилността на въззивното определение. Наред с това, цитираната и приложена от касатора практика не сочи на противоречие с атакуваното въззивно определение. Така в решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г.о. е възприето, че при наличие на упълномощен представител по делото съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната, което следва от чл. 39, ал. 1 ГПК. Тъкмо в този смисъл са съображенията, изложени в обжалваното въззивно определение по настоящото дело, поради което не може да се констатира противоречие между приложената практика и обжалвания акт.
Не могат да бъдат възприети и доводите на жалбоподателя, че е налице въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен, че такъв въпрос не е изведен от страната, в чиято процесуална тежест е възложено формулирането на въпроса по чл. 280 ГПК съобразно принципа на диспозитивното начало (в този смисъл ТР 1/2009 г. ОСГТК), не се констатира приложената от съда процесуална уредба във връзка с връчването на съдебни книжа да е непълна, неясна или противоречива и поради това да се нуждае от корективно тълкуване или осъвременяване. Напротив, анализът на изнесените по делото данни в съчетание с изложените от въззивния съд съображения водят до извод за правилно приложение на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ГПК, според които съобщението до страната се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила пълномощник, както е в процесния случай, връчването може да се извърши и на пълномощника. Страната по делото с подаването на въззивната жалба изрично е посочила адрес за призоваване, но и да не го беше сторила, адресът съвпада с този на пълномощника по делото. Ето защо, разрешенията, дадени от въззивния съд, съответстват на процесуалния закон и не са в противоречие с приложената от касатора практика.
Поради горното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на сочените от жалбоподателя основания.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11946/06.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3614/2014 г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: