О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 23.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1005 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Л. Б. М. от [населено място], [община] против въззивно определение № 217 от 13. 02. 2015 год., по в.ч.гр.д.№ 49/2015 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4642/08.12.2014 год., по гр.д.№ 513/ 2014 год. на Плевенския районен съд за връщане, поради неотстранена в срок нередовност исковата молба на настоящия частен жалбоподател срещу [фирма], [населено място], клон П., с вх.№ 22081 /14.11.2014 год., въз основа на която е образувано прекратеното гр. д. № 5131/2014 год. на ПРС.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за достъп до касация, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението е, че доколкото цената на така предявения от него отрицателен установителен иск не може да бъде конкретно определена, поради „високата комплектност на фактите, в частност на тези, които биха били определящи” за точната му цена, то съдът е следвало не да връща исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК, а да приложи процесуалното правило на чл.70, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че прекратяването на производството по делото, на осн. чл.129, ал.3 е правилно, тъй като в указания от решаващия съд срок констатираната нередовност на исковата молба не е отстранена. Изложени са съображения, че съгласно чл.127, ал.1, т.3 ГПК ищецът е длъжен да посочи цената на иска, когато той е оценяем, а по силата на 128, т.2 ГПК и да приложи към исковата си молба документ за внесената държавна такса, когато такава се дължи. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане, за което в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3572/2013 год. на ПРС това означава, че в петитума на исковата молба следва да се посочи размера на същото, т.е. именно този размер, който ищецът оспорва, в каквато насока са били и дадените на същия конкретни указания с разпореждане № 4348/17.11.2014 год. на ПРС .
Според съжденията на въззивната инстанция в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, цената на иска не само е величина, която определя паричната стойност на оценяемото в пари спорно право, но доколкото въз основа на същата се определя родовата подсъдност на делото и дължимата от ищеца държавна такса, то тя се явява задължителен реквизит на исковата молба и отсъствието и от съдържанието на последната е недостатък, който при неотстраняването му по предвидения в ГПК процесуален ред има за своя пряка правна последица приложение на процесуалната санкция по чл.129, ал.3 ГПК, както е процедирал и ПРС.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определение дават основание да се приема, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Частният касатор не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в изложението към частната касационна жалба. При липса на поставен конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, разрешен от въззивния съд и релевантен за постановения краен правен резултат отсъства общата главна предпоставка за достъп до касация, като в тази хипотеза съставът на касационната инстанция, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не дължи произнасяне по основателността на поддържаните селективни основания.
Отделен в тази вр. е въпросът, че част от цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК/ т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС/. В останалата си част същата – решение № 6 от 15.03.2012 год., по т.д.№ 20/2011 год. на І т.о. и определение № 612/ 12.08.2010 год., по ч.т.д.№ 564/2010 год., които като задължителна съдебен практика на ВКС попадат в обхвата на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, касаят – първият съдебен акт – определянето на лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдено обезщетение за непозволено увреждане и приложението на чл.57 ГПК/ отм./ във вр. с тях, а вторият- предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. Идентични на тези правни въпроси са били разрешените с обжалвания въззивен съдебен акт, поради което само на това основание критерият за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложим. Що се касае до критерия за селекця т.3 на чл.280, ал.1 ГПК , то бланкетното възпроизвеждане на текста му, според задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се квалифицира като селективно основание за касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС, като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите.
В този см. изложените от касатора оплаквания в частната жалба, вкл. за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалното правило на чл.70, ал.3 ГПК не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по значим за крайния правен резултат по делото правен въпрос.
Само за пълнота на изложеното следва също да се посочи, че по въпроса за редовността на исковата молба, необходимостта от изпълнение на дадените от съда указания и последиците при неотстраняване нередовността на исковата молба е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която в исковата молба следва да се съдържат всички посочени в чл.127, ал.1 ГПК задължителни реквизити. Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и на чл.128 ГПК на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в едноседмичен срок допуснатите нередовности и ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. В хипотезата на предявен положителен, или отрицателен установителен иск, когато вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтича от договор за кредит, ищецът е длъжен освен да посочи юридическите факти от които то произтича и да индивидуализира същото по размер. Следователно въззивният съд, като е съобразил законосъобразността на извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия, вкл. с оглед постановеното разпореждане за оставяне без движение исковата молба с подробно дадени указания и последвалото от неизпълнението им връщане на същата, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, а самото наличие на такава практика, при отсъствие на доказана обществена необходимост от промяната и, прави въобще неприложимо основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото и предвид процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд №№ 217 от 13. 02. 2015 год., по в.ч.гр.д.№ 49/2015 год. , по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: