Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 23.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3762 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Й. и Д. В. Й. срещу въззивно решение № 112 от 22.05.2018 г. по възз. гр. д. № 64 /2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателите срещу Д. М. К. и В. В. К. установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за собственост на реална част с площ 42 кв.м. от поземлен имот с площ 1.570 дка, находящ се в землището на [населено място].
Насрещните страни Д. М. К. и В. В. К. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за който не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Въззивният съд е изложил мотиви за изводите си за релевантните за спора факти въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства и е изложил правни изводи за неоснователност на въззивната жалба и иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите твърдят общо, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са част от предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, както и твърдят, че са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Но в изложението си жалбоподателите не извеждат нито един отделен правен въпрос, за който да твърдят, че е обусловил изводите на въззивния съд по конкретното дело, нито обосновават някое от предвидените в т.1,т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК допълнителни основания за допускане на касационно обжалване – че конкретен правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, с практиката на ВКС (с решения на ВКС), или с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, нито обосновават съобразно предвиденото в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК, че конкретен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Вместо това жалбоподателите излагат доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281,т.3 ГПК) и доводи по съществото на спора, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1 ГПК), различни са от тях и не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Поради това и доколкото няма съмнение за нищожност и недопустимост на въззивното решение и с оглед приетите с посоченото ТР № 1 /2010 г. на ВКС разрешения, следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от настоящото производство жалбоподателите нямат право на разноски, искането на Д. М. К. за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство, а искането на адвокат А. Т., процесуален представител на В. В. К., за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева на основание чл.38,ал.1,т.2 и ал.2 от ЗА и чл.9,ал.3 от НМРАВ е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в което е уговорено безплатно оказване на адвокатска помощ на материално затруднено лице, като възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 22.05.2018 г. по възз. гр. д. № 64 /2018 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Осъжда Н. В. Й. и Д. В. Й. да заплатят на Д. М. К. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда Н. В. Й. и Д. В. Й. да заплатят на адвокат А. Т., процесуален представител на В. В. К., сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.