О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 26.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.04.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1605/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7656/19.12.2014г.,подадена от С. Н. Г. от [населено място], [община],чрез пълномощника му адвокат К. Б.,против решение №480/13.10.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№551/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №83/31.01.2014г.,постановено по гр.д.№6480/2012г. по описа на Пернишки районен съд за изнасяне на публична продан на недвижим имот,описан в решението,като след извършване на проданта получените суми да се разпределят както следва:на А. И. А.-1/4 идеална части,на Н. И. Й.-1/4 идеална части и на С. Н. Г.-1/2 идеални част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба А. И. А. и Н. И. Й.,чрез пълномощника си адвокат А. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че по делото е установено,че имота предмет на делбата е реално неподеляем,като се е позовал на изслушаната съдебно-техническа експертиза,предвид определените делбени части и изискванията на член 19,ал.1 и ал.4 от ЗУТ, както и че няма направени искания и основания за възлагане на имота на един от съделителите.Освен това съдът е посочил,че също така не са направени искания за откриване на процедура по член 203 ЗУТ.При тази хипотеза съдът е стигнал до извода,че единствената възможност за ликвидиране на съсобствеността е да се постанови изнасянето на публична продан,както предвижда разпоредбата на член 348 ГПК.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.1 и т.2 ГПК,като/цитирам/:
„С решението си ПОС се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси,а именно:
1.Представлява ли процесуалноправно нарушение на въззивния съд недопускането на експертиза относно поделямостта на имота ,при възражение за изнасянето на имота на публична продан и при възможността делбата да бъде извършена по колена?
2.Длъжен ли е въззивния съд служебно да допусне експертиза за поделяемостта на допуснатия до делба имот,ако такава експертиза не е била поискана от страните?
С решението си ПОС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос,а именно:
1.Как следва да се извърши делбата,когато броя на имотите съответства на броя на съделителите групирани по колена?
2.Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.353 от ГПК или чрез тегленото на жребий по КОЛЕНА,ако за наследниците от всяко коляно може да се обособи отделен дял от допуснатия до делба имот?”
Като за обосноваване на поставените въпроси във останалата част от жалбата си ,касаторът излага изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилни и незаконосъобразни изводи на съда за начина на извършване на делбата,основани върху заключението на съдебно-техническата експертиза,за която твърди че е непълна,твърдение, направено за пръв път в касационната жалба,след като такова възражение не е направено от ответника,настоящ касатор С. Г., при приемането на експертизата,както и за оставяне без уважение от въззивния съд на искането за допускане на доказателства-разпит на свидетели,като преклудирани.Тези касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността на решението,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с въззивното решение и обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би довело до засилване твърде много на служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение и цитираните по-горе поставени като правни въпроси от касатора,такива не са разрешавани с постановеното с решението.Същите не кореспондират на установената по делото факти и обстоятелства,поради което се явяват и неотносими към възприетото с решаващите мотиви на постановеното решение,а напротив свързани са с различни други възможни хипотези при извършване на съдебна делба,когато за същите са налице предвидените предпоставки,които да съответстват на установеното по делото,съобразено с направени изрични искания от съделителите в определени за това случаи.В настоящия случай, поставените от касатора като правни въпроси,не само са неотносими,но са и ирелевантни на приетото за установено по делото, във връзка с начина на извършване на делбата,поради което и приложената към изложението съдебна практика също е неотносима.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по жалбата Н. И. Й. и А. И. А.,които с писмения си отговор за поискали да им се присъдят на основание член 78 ал.2 ГПК,направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,същите не следва да се присъждат,тъй като въпреки посоченото в отговора- приложение-договори за правна помощ и съдействие,такива липсват по делото,поради което касационният съд намира,че те не са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №480/13.10.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№551/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: