2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 28.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3081/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ай Джи Тех” ЕООД, [населено място] срещу решение № 5032 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 11049/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-д гражданско отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 119 състав решение № 108112 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 3315/2011 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „Пътища“ АД, [населено място] срещу дружеството-касатор искове по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите по описаните в исковата молба 6 бр. фактури в общ размер на 24 758 лв., както и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обща сума 3 297.84 лв., представляваща обезщетение за забава от настъпването на падежа по всяка фактура до 01.12.2015 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация – „Пътища“ АД, [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, евентуално – за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Такъв е характерът и на настоящото дело, доколкото се касае до сделки между търговци, свързани с предмета им на дейност. Предмет на делото са обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит. Предвид липсата на сключен между страните изричен писмен договор, следва да се счете, че всяка от процесните фактури обективира отделна сделка за извършване на услуги със строителна техника, т. е. договор за изработка. Поради това, вземането по всяка фактура (2 232 лв. – по фактура № 3152/30.06.2014 г., 15 906 лв. – по фактура № 3235/23.07.2014 г., 4 440 лв. – по фактура № 3283/31.07.2014г., 7 200 лв. – по фактура № 3315/15.08.2014 г., 1 200 лв. – по фактура № 3345/27.08.2014 г. и 3 780 лв. по фактура № 29.08.2014 г.) е предмет на защита със самостоятелен иск и именно с оглед неговата цена, а не с оглед сбора от цената на исковете по всички фактури, следва да бъде преценявана допустимостта на касационния контрол на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Ай Джи Тех” ЕООД, [населено място] срещу решение № 5032 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 11049/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-д гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: