О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 29.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесети и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 224 / 2012 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
С частна касационна жалба С. Б. Г. и Е. Б. С. , и двете от [населено място] чрез адв.А.Б.- АК П. искат да се отмени Определение Nо 183 от 17.02.2012 година по ч. гр.д. Nо 74/ 2012 година на ОС-Перник , с което е оставена без уважение частна жалба против Определение Nо 383 от 01.12.2011 година , постановено по гр.д. Nо 1960/2010 година на РС- Радомир , с което е прекратено исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ поради недопустимост на иска- липса на правен интерес.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановени при допуснати нарушение на процесуалните правила, за отмяната им.
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че по процесуално-правния въпрос за необходимостта от се обсъдят и анализират всички доказателства по делото, обжалваното определение е постановено в противоречие с Р 143-56- I, Р 737-56-II, Р 748-56- II. Материално-правните въпроси касаещи основателността на иска, са разрешение в противоречие с посочени многобройни решения и определения на съдилищата по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
По делото няма постъпил писмен отговор от ответниците по касация.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес , поради което същата се явява процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото определение , второинстанционният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, след като приема , че собствеността на процесния недвижим имот не се оспорва от посочените ответници-първоначално [община] , нито от последващо конституираната И. С. П..
Преценявайки наведените основания за допустимост и данните по делото, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на обжалването в приложното поле нито на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, нито на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на основания чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касационният съд следва да селектира касационната жалба базирайки изводите си на преценка за наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Посочените решения с частната касационна жалба касаят хипотези на незадължителна съдебна практика, т.е. решения на съдилищата, с които са разгледани искове с предмет заявени претенции по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Решенията , с които исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ/ спор за собственост към момента на одържавяване на процесните земеделски земи / са уважени, касаят доказани / от гл. т. на точно установени факти/, претенции на лица , чиито преки наследодатели са били собственици на земите, внесени в блоковете на ТКЗС. Исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ са установителни по своята правна природа като форма на искова защита от съда , касаят установяване по един положителен начин принадлежността на правото на собственост към минал момент, което установяване касае друг субект, в полза на когото правото на собственост е признато по реда на рестититуционна процедура по ЗСПЗЗ. Доколкото по делото нито е полза на О. , нито на ответника-физическо лице е признато право на собственост по отношение на процесните 10 дка земеделска земя , то липсата на обоснованост на предположението за наличие на правен интерес от търсената защита , налага безусловен извод за недопустимост на заявения установителен иск.
Ангажираните съдебни актове на съдилищата , доколкото могат да бъдат цени в рамките на селекция по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, не сочат на противоречие с изразената от съда теза, но не и в рамката на поддържано основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставените процесуално и материално правен въпрос , не обуславят необходимост от произнасяне на третата инстанция- ВКС , което би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС следва този въпрос да касае приложението на нов закон , празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика. Формулираните въпроси на жалбоподателките не са получили отговор с обжалваното определение, тъй като исковото производство е прекратено поради липса на правен интерес и този смисъл тези въпроси нямат качеството на обусловили изхода на правния спор. Само правни проблеми , които са обсъждани с обжалвания съдебен акт и са обосновали правните изводи на съда, могат да имат смисъла на „въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК‘.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 1617/05.03.2012 година , заявена от С. Б. Г. и Е. Б. С. , и двете от [населено място] чрез адв.А.Б.- АК П. срещу Определение Nо 183 от 17.02.2012 година по ч. гр.д. Nо 74/ 2012 година на ОС-Перник , с което е оставена без уважение частна жалба против Определение Nо 383 от 01.12.2011 година , постановено по гр.д. Nо 1960/2010 година на РС- Радомир за прекратяване на исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ поради недопустимост на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :