5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
[населено място] ,03.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 400/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Бляк Сенд Инвестмънт„АД и „Сити Хоум Експо” ЕООД против определение № 29964/28.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 2465/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 46/18.01.2018 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] , с което е отказано частично заличаване на договорна ипотека, по молба вх.№ 1900/18.01.2018 г. по описа на същата служба. Жалбоподателите твърдят неправилност на атакуваното определение, като постановено при процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, както и като необосновано. Считат напълно достатъчно за уважаване на искането им факта, че ипотеката е вписана в полза на взискателя „СиБанк„ЕАД, върху имоти, които, при осъществената публична продан по изпълнителното дело срещу длъжника, са възложени на този взискател, а последващо същият се е разпоредил с тях , в пълния им обем , в полза на молителите. Оспорват извода на съда за неустановима идентичност между имотите – обект на ипотеката,обезпечаващи задължения на длъжника „Петрол Холдинг„ АД към „ СиБанк „ АД , и притежаваните от молителите имоти. Излагат доводи , позовавайки се на представени с молбата доказателства, вкл. скици , от които намират установимо, че част от ипотекираните два поземлени имота – с площ от 70 000 кв.м., ведно с всички застроени върху същата част сгради – обект на ипотеката , са придобити от тях, след осъществената публична продан , с възлагането им на „СиБанк „ АД , от последното дружество, като продавач. Като процесуално нарушение се сочи липсата на мотиви .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Предявена е молба, с искане за заличаване на неподновена договорна ипотека, на основание чл.22 от Правилника за вписванията / ПВп./ , като молителите – настоящи жалбоподатели се легитимират като заинтересовани лица с факта, че са приобретатели на ипотекираните имоти. Ипотеката е учредена в полза на „СиБанк„ АД върху недвижим имот, посочен като собственост на „Петрол„ АД , находящ се в [населено място], район „Искър”, кв. „Горубляне„ , с площ по акт за държавна собственост 91 632 кв.м., а по скица – 82 409 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 158 , попадащ в кад. листи 604 и 627, планоснимачен район „Южна градска територия„ І част, V – 54, ведно с построени в имота сгради, индивидуализирани в нотариалния акт за ипотеката с предназначение и квадратура. Няма спор, че е изтекъл срок от 10 години от деня на вписването и подновяване на ипотеката не е извършено.
За да откаже заличаването, Съдията по вписванията е приел, че липсват доказателства за „пълно съвпадение между имота , върху който е учредена ипотеката и този , за който се иска заличаването „, в смисъл на доказателства за установяване материалната легитимация на молителите, като заинтересовани лица, доколкото се легитимират като приобретатели на същите – ипотекираните – имоти . Като се е позовал на невъзможност в производството пред него косвено да обосновава изводи за идентичност , тъй като същата трябва да следва безпротиворечиво и ясно от представените доказателства, съдията по вписванията е отказал заличаването. Съпоставянето е извършено между индивидуализацията на имотите, съгласно молбата за заличаване на ипотеката и индивидуализацията им в нотариалния акт за ипотеката. Вероятната причина за разминаването – последващи промени в градоустройствения статут на имотите / действаща в момента регулация / – съдията по вписванията е отказал да зачете като достатъчно да обоснове идентичността обстоятелство, след като липсват доказателства установяващи по безспорен начин същата .
Въззивният съд е потвърдил отказа по идентични съображения. Конкретизирал е обстоятелствата, навеждащи на съмнение относно идентичността на имотите : тези, заявени от молителите и удостоверени по скица , с идентификатори / и за поземлените имоти и за сградите /, съобразно кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], район „Искър”, одобрени със заповед № РД – 18 -27/03.04.20112 г. на Изпълнителния директор на АГКК и тези поземлени имоти, фигуриращи в нотариалния акт за договорна ипотека, с индивидуализация по планоснимачен номер и стари идентификационни номера, респ. сгради върху същите, индивидуализирани с предназначение и квадратура. Съдът приема, че в тежест на молителите е било представянето на такива доказателства, вкл. за междувременно извършени регулационни промени, които недвусмислено да сочат на идентичността между имотите, обект на ипотеката и тези, с придобитото право на собственост върху които обосновават интереса си от заличаване на ипотеката молителите. Решаващият мотив на съда е, че по нотариалния акт за покупко-продажба / № 75/28.02.2017 г. на Нотариус М. Р., № 504 по регистъра на НК , с район на действие Софийски районен съд /, материализиращ сделката между ипотекарния кредитор и „Бляк Сенд Инвестмънт „ АД, поземлените имоти са посочени с идентификатор 68134.1504.2508 и стар идентификатор 68134.15.04.2401, макар образуван от имот пл.№ 158, а скиците за поземлените имоти, придобити от молителите с актуален идентификатор 68134.1504.2655 и 68134.1504.2654, сочат различен от предходните стар идентификатор – 68 1341504.2647, макар като образуван също от имот с пл. № 158. Така,видно от мотивите , съдът е приел за установимо образуването на всички съпоставяни имоти от предходен с планоснимачен № 158, но последното – за недостатъчно да обоснове идентичността на придобитите от молителите части от същия с тези – обект на договорната ипотека.
В изложението по чл.280 ГПК молителите са формулирали въпроса : Следва ли договорна ипотека, която не е подновена от кредитора след изтичане на законоустановения срок, след което имотът е възложен, по реда на проведена публична продан на същия кредитор, като в постановлението за възлагане имота е идентифициран с описанието в подновената ипотека, да бъде заличена след възлагането на имота , в полза на кредитора и съответно след продажбата на възложения имот на трето лице, без представяне на допълнителни доказателства ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сочи се и „очевидна неправилност„ на определението, като основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговор на такъв довод, въпреки фигурирането му в частната жалба, определението на въззивния съд не съдържа. Последното предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд при произнасяне по частна жалба. Дори да би се приела релевантност на въпроса, изхождайки от практическия отказ на съда да съобрази индивидуализацията на имотите съгласно постановлението за възлагане, с което се легитимират молителите, същият отново не удовлетворява изискването за правен, тъй като счетена за необходима , с оглед легитимацията на молителите и обосноваването на правния им интерес от заличаването на ипотеката, е не идентичността между придобитите в собственост от взискателя по публичната продан, с имотите, разпоредени от същия в полза на молителите, а идентичността между същите и тези, заличаване на ипотеката върху които се претендира. Впрочем, самото постановление за възлагане не се съдържа в преписката. Дори да би бил обоснован общия, необоснован е допълнителния селективен критерий, който, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя посочването на относима, в отговор на същия, правна норма , чиято непълнота, неяснота или противоречивост са предпоставили противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в законодателството или изменение на обществените условия.
„Очевидната неправилност” по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Аналогично на касационните доводи за неправилност, очевидната неправилност също изисква обосноваване от страната.
В изложението по чл.280 ГПК жалбоподателите обосновават „ очевидната неправилност „ с превратно прилагане нормите на чл.21 и чл.22 от ПВп. , според които „ когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования , без други доказателства „ / чл.22 / , като „ частичното заличаване се извършва по същия начин , както заличаването изцяло „ / чл.21 /.
Жалбоподателите не отчитат обстоятелството, че самата разпоредба на чл.22 ПВп. предпоставя интерес от заличаването и депозиране на искане за заличаване от заинтересована страна, а не от всяко трето лице.Именно в аспект на легитимацията на молителите, като собственици на същите имоти – обект и на договорната ипотека, от която би се извело качеството им на заинтересована страна – с правен интерес от търсеното заличаване, съдът е обосновавал значението на идентичността. Безспорен извод за такава идентичност не би могло да се направи само въз основа на мотивите на въззивното определение, независимо от съдържащото се в тях отричане на същата. Поради това, дори да би се ирелевирало обосноваването на хипотезата от самите жалбоподатели, респ. да би се приело служебно задължение за съобразяване на очевидната неправилност от съда, такава настоящият състав не установява.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29964/28.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 2465/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: