О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 03.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2480 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
„М.д. н.”, [населено място] и [фирма], [населено място], чрез пълномощника им адв. Ат. П., обжалват въззивното решение от 7.12.2012 год. по гр. д. № 932/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 30.07.2012 год. по гр. д. № 1574/2012 год. на Пазарджишкия районен съд. С него касаторите са осъдени да предадат на „М.и.”, [населено място] недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, предназначен за търговска дейност, с идентификатор *, като получен на отпаднало основание – развален поради неизпълнение договор за наем.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в изпълнение на указанията на въззивния съд, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като представя невлезли в сила решения на Пазарджишкия районен съд по гр. д. №№ 1929, 1930 и 1284/2012 год., както и първоинстанционното решение по настоящето дело, за които поддържа противоречиво решаване на други искове между същите страни, на същото основание. Извън оплакванията за съществени процесуални нарушения относно характера на производството, изменението на основанието на иска и лишаване от възможността за представяне на доказателства, относими към последното, както и непроизнасяне на съда по направените от страната доводи, касаторът не е формулирал правните въпроси, по които твърди наличие на противоречиво решаване от съда по настоящето дело и по приложената съдебна практика.
Ответникът по жалбата – „М. и.”, [населено място] не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, въз основа преценката на събраните доказателства, приел, че договорът за наем е валидно сключен при наличие на представителна власт на представителя на ищеца по делото, но е прекратен поради неизпълнение от страна на наемателя на задължението му за плащане на наем в продължение на повече от три вноски съгласно предвиденото в договора – р. VІ-13, което обстоятелство не е било спорно между страните и с оглед направеното изявление на изправната страна за развалянето му. Възражението за наличие на уговорка за прихващане на наема с други разходи не е прието, като несвоевременно направено, а и е недоказано. Поради това предявеният иск за връщане на отдадения под наем имот е уважен на евентуално предявеното основание – предсрочното прекратяване на договора поради неизпълнението му от ответниците относно задължението за плащане на наема.
Касаторът не излага конкретно формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, имащи значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Освен това, представените от касатора невлезли в сила съдебни решения са извън обхвата на съдебната практика, включваща се в основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предполагащо наличието на влезли в сила съдебни решения, противоречиво разрешаващи конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи в обжалваното решение. Поради липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и липсата на допълнителното основание по т. 2, това релевирано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е налице, а оплакванията на касатора не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като не е налице предпоставката за разглеждане на делото от настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 573 от 7.12.2012 год. по гр. д. № 932/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд в потвърдителната му част по подадената от „М. д. н.”, [населено място] и [фирма], [населено място], чрез адв. Ат. П., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: