О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София 30.12.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4117/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Г. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. К, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г с-в, от 01.07.2008г. по в.гр.д. № 39/2008г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 63 с-в, от 11.06.2007г. по гр.д. № 1853/2004г., с което са отхвърлени исковете на М. Г. срещу М. на о. за заплащане на сумата 5 880,26 лв. обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за незаконно недопускане на работа за периода от 13.11.2002г. до 08.03.2004г.
Ответникът по касация М. на о. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 213, ал. 2 КТ въззивният съд е приел, че между ищцата М на о. не съществува трудово правоотношение. Ищцата е работила по трудов договор в отдел „Документално информационен център” /ДИЦ/ към М. на отбраната. От представеното по делото ПМС № 237/1999г. се установява, че „ДИЦ” не е преминало към Главно управление на архивите /ГУА/ при Министерския съвет. С молба от 21.02.2000г. ищцата е поискала на основание чл. 123 КТ да бъде преназначена в системата на ГУА при МС. Между ищцата и ГУА е сключен трудов договор от 01.01.2000г. Впоследствие трудовото правоотношение е прекратено и ищцата е продължила да работи по служебно правоотношение. Служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел, че правоотношението между М на о. и М. Г. е прекратено в момента, когато МС е прекратил трудовия договор с ищцата. Като неоснователни е приел доводите на ищцата, че са били налице две трудови правоотношения, тъй като не е била налице хипотезата на чл. 123 КТ. Приел е, че е при условията на чл. 123 КТ трудовото правоотношение е преминало към МС и прекратяването му лишава ищцата от възможността да получи обезщетение за недопускане на работа в МО. На следващо място е изложил мотиви, че не е осъществена предпоставката на чл. 213 КТ ищцата да изяви воля да работи при стария работодател и да се яви на работа. Напротив, волята на ищцата е била да работи при новия работодателя. Не е налице недопускане на работа, тъй като не са извършени действия, които да са против волята и желанието на ищцата.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. Г. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Заявява, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос „може ли работникът или служителят да премине към нов работодател по чл. 123 КТ въз основа на трудов договор с него, въпреки, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 123 КТ” в противоречие с приложените решения, като освен това произнасянето на ВКС по този въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона, а именно на чл. 123 КТ. Към изложението са приложени копия от решения № 148/25.10.2001г. по гр.д. № 4884/2000г. на СРС, 71 с-в, № 61/08.07.2003г. по гр.д. № 21/2002г. на СГС, ІІ А отд. и № 1024/08.06.2006г. по гр.д. № 2863/2003г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 1024/08.06.2006г. по гр.д. № 2863/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. е оставено в сила решение № 61/08.07.2003г. по гр.д. № 21/2002г. на СГС, ІІ А отд., с което е отхвърлен искът по чл. 213, ал. 2 КТ на М. Г. срещу М. на о. за периода от 01.01.2000г. до 10.10.2001г., по съображения, че след 01.01.2000г. ищцата е започнала работа по трудово правоотношение в ГУА към МС и не е претърпяла вреда, подлежаща на обезщетяване поради недопускане на работа в МО. Мотивите на решението на първоинстанционния съд № 148/25.10.2001г. по гр.д. № 4884/2000г. на СРС, 71 с-в, което е отменено с решение № 61/08.07.2003г. по гр.д. № 21/2002г. на СГС, ІІ А отд., не формират съдебна практика, поради което позоваването на това решение е неоснователно. Липсва противоречие между постановеното от въззивния съд решение по настоящото дело и приложените решения, с които иск на същото основание между същите страни, но за друг период от време, също е отхвърлен като неоснователен.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като материалноправният въпрос за характера на трудовия договор на ищцата с ГУА към МС не е съществен за решаване на спора. Решаващите мотиви на съда за да отхвърли иска са, че ищцата е сключила трудов договор с ГУА при МС и трудовото правоотношение с новия работодател е пречка да се присъди обезщетение за недопускане на работа при стария работодател.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г с-в, от 01.07.2008г. по в.гр.д. № 39/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: