4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 30.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 842/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. П. – от [населено място] срещу Решение от 28.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 2960/ 2008 г. на СГС, с което е обезсилено Решение от 17.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 16 369/ 2007 г. на СРС, 75 с. и делото е върнато за произнасяне по предявените искове, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че са налице хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – решението противоречи на съдебната практика, която е в смисъл, че съдът е длъжен да прецени каква е правната квалификация на предявения иск и въззивният съд е могъл да даде вярната правна квалификация и да се произнесе по съществото на спора, като неоснователно се е позовал на т.7 от ТР №2/2.VІІ.2004 г. по гр.д.№ 2/2004 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: как трябва да се произнесе въззивният съд, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск, но е посочил друга правна квалификация, различна от посочената от ищеца, трябва ли въззивният съд да обезсили решението или сам трябва да определи правната квалификация и да реши спора по същество, налице ли е нередовност на исковата молба, когато ищецът е определил петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба и е посочил правната квалификация, а първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна, но е приел друга правна квалификация.
Ответникът по жалбата Г. Б. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва жалбата като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение и делото е върнато за разглеждане на предявените искове, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което Г. Б. М. – от [населено място] е осъден да плати на Д. Г. П. – от [населено място] 1200 щ.д. по Запис на заповед от 5.VІІ.2001 г., с падеж 20.VІІ.2001 г., на основание чл. 506 ал. 1 ТЗ, със законната лихва от 19.VІІ.2007 г. и 928.25 щ.д. – изтекли лихви за периода 20.VІІ.2001 г. – 19.VІ.2007 г. Въззивният съд е изложил, че в исковата молба ищецът е посочил, че предявява иск ”за неоснователно обогатяване”, уточнил е във вззивната инстанция, че искът е за неоснователно менителнично обогатяване поради това, че исковете по записа на заповед са изгубени по давност, затова предявява иска по делото в тригодишния срок по чл. 534 ал. 1 ТЗ. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба за възникнало срещу ответника притезание за 1200 щ.д. въз основа на Записа на заповед, без ищецът да твърди, че разполага с друг иск, основан на каузалните отношения и поради невъзможност да събере сумата поради прескрибиране на менителничния ефект, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявените искове, като е следвало да даде правна квалификация въз основа на обстоятелствата, с които претендираните права са индивидуализирани, а е разгледал пряк менителничен иск, като е цитирал правната норма, уреждаща обратния иск. Затова е обезсилил решението в обжалваната част и върнал в тази част делото за разглеждане на предявените искове.
С оглед изложеното, съобразно изведените от жалбоподателя разрешени по делото правни въпроси и упражнявайки правомощието на ВКС по т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение на изхода по делото, следва да се приеме, че разрешените от въззивния съд процесуалноправни въпроси са: как следва да се произнесе въззивният съд, когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск с оглед изложените от ищеца в исковата молба и поддържани по делото обстоятелства – може ли да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане или следва да разгледа иска, като даде вярната правна квалификация. Това е релевантният за делото въпрос и не е релевантен с оглед данните по делото въпросът какви са правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, и въпросът налице ли е нередовност на исковата молба, когато ищецът е определил петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба и е посочил правната квалификация, а първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна, но е приел друга правна квалификация, защото не е такъв разглежданият случай, въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси и както и същите да се решат, това не се отразява на изхода на делото – въпросите не са релевантни за спора.
По въпроса за правната квалификация на предявения иск има трайно установената съдебна практика, изразена в Р. № 101/ 12.VІІ. 2010 г. по т.д. № 857/2009 г. и в Р.№ 98/ 28.V.2010 г. по т.д. № 923/2009 г., двете на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, поради което се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тази практика е в смисъл, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание, е дейност на съда по приложението на закона, като задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. Прието е от ВКС в посочените съдебни актове, че така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо, а е незаконосъобразно, поради което въззивният съд, като отмени първоинстанционното решение, следва сам да разгледа предявения иск. Тъй като настоящият случай не касае правната квалификация на иска, а е постановено от първоинстанционния съд решение по иск, какъвто с оглед обстоятелствата, изложени от ищеца и поддържани по делото, не е предявен, и не е разгледан предявеният иск, тази съдебна практика не намира приложение, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят, макар че в Изложението сочи, че представя съдебна практика в подкрепа на твърдението за противоречиво решаване от съдилищата на изложените въпроси, не е представил такава, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че разрешените по делото процесуалноправсни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 28.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 2960/ 2008 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: