Определение №210 от 5.10.2011 по търг. дело №795/795 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 05.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.09.2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 795/2011 година

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Р. С. С., като управител на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 01.06.2011 год., постановено по регистърно дело № 216/2011 год., с което, на осн.чл.25 ЗТР, ал.4 ЗТР е отменен отказ № 20110421132945 8 от 29.04.2011 год. на АВ-ТР за вписване по партидата на ЮЛ- търговец новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в промяна на управлението и представителството на същото, като е указано на Агенция по вписванията да извърши исканото от заявителя вписване, обективирано в заявление вх.№ 20110421132945/ 21.04.2011 год..
Молителят е аргументирал искането за отмяна, основано на чл.303, ал. 1, т.1 ГПК с наличие на новооткрито писмено доказателство – решение на АВ, сочещо на липса на надлежно осъществено представителство по отношение на съдружника [фирма] в ОС на ТД [фирма], проведено но 21. 04.2011 год., което, отразяващо се на редовността на същото и законосъобразността на взетите решения, се явява от съществено значение за изхода на делото.
В тази вр. в молбата за отмяна се твърди, че съпоставката между часа на извършеното по партидата на ТД [фирма] вписване на новонастъпила за търговеца – ЮЛ промяна в неговото управление и представителство – 11.28 ч. с часа отбелязан в протокола от проведеното на 21.04.2011 год. ОС на съдружниците на [фирма]- 9.30 ч. позволява да се приеме, че представляващият съдружника ТД [фирма] управител не е имал необходимата представителна власт за представлявания, което от своя страна изключва наличието на образувана и изявена воля за взетите решения от последния, която валидно да го обвързва.
Под формата на особено искане, на осн. чл.309, ал.1 ГПК, молителят е поискал спиране изпълнението на решението на СГС, предмет на молбата за отмяна.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Молбата за отмяна, подадена на 18.07.2011 год., е в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.1 ГПК, предвид датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:
От безспорния и едностранен характер на регистърното производство следва, че молителят няма качеството на надлежна страна в образуваното по реда на чл.25 ЗТР производство пред СГС, а това само по себе си изключва и наличието на процесуална възможност същият да разполага с процесуално потестативно правомощие да иска отмяна, вкл. в качеството си на лице ”спрямо което решението има сила”, по см. на чл.304 ГПК.
Същевременно, доколкото постановеното в производството по чл.25, ал.4 ЗТР, решение, макар и ползващо се със стабилитет/ чл. 538, ал.3 ГПК/, не разрешава по същество възникнал материалноправен спор, същото не формира и сила на пресъдено нещо.
Следователно то не попада в категорията съдебен актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради което и на това основание, както е посочено и в задължителното за съдилищата ППВС № 2/77год., молбата за отмяна е недопустима.
Само за пълнота на изложението в тази вр. следва да се посочи, че като средство за защита срещу влезлите в сила неправилни съдебни решения, единствено въз основа на изчерпателно изброените от законодателя основания, отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, е допустима единствено при отсъствие на друг правен способ за защита интересите на страната, каквато разглежданата хипотеза не е по арг. от чл.537, ал.2 ГПК.
Процесуалната недопустимост на молбата за отмяна обуславя и неоснователност на заявеното от молителя искане, основано на чл.309, ал.1 ГПК, във вр. с чл.282, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на осн.чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на Р. С. С., като управител на [фирма], [населено място] с вх. на СГС № 67732/18.07.2011 год. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 01.06.2011 год., по рег.д.№ 216/2011 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на Р. С. С., в качеството му на управител на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Софийски градски съд решение от 01.06.2011 год., по рег.д.№ 216/ 2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на Р. С. С., като управител на [фирма], [населено място], с вх. на СГС № 67732 /18.07.2011 год. може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top