1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 7.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6808 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Р. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-С., против въззивно решение № 3944 от 29.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 896/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ въззивен брачен състав, с което като е потвърдено решение № ІІІ-91-115 от 25.07.2012 г. на Софийски районен съд, 91 с-в, постановено по гр.д. № 1003/2010 г., е отхвърлен иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК, предявен от Р. Р. Г. против С. В. С. от [населено място], за ограничаване на родителските му права спрямо детето Р. С. В., [дата на раждане] , като му се отнеме правото на лични контакти с детето, или упражняването на правото на лични контакти на бащата с детето да бъде не повече от веднъж месечно за определени часове през деня и задължително в присъствието на майката и определено от нея трето лице. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен искът за ограничаване на родителските права на бащата по отношение на малолетното му дете Р., на основание чл. 131, ал. 1 СК, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на спора, са: допустимо ли е изцяло и категорично игнориране от съда на въведеното от ищцата алтернативно искане личните контакти на детето с ответника да се осъществяват в присъствието на трето лице; относно пределите на прилагане на служебното начало от съда, съгласно чл. 7 ГПК, както и какво е съдържанието на понятието „опасност за личността, здравето и възпитанието на детето” по см. на чл. 131, ал. 1 СК. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение № 1152 от 23.04.1968 г. по гр.д. № 708/1968 г. на ВС, ІІ г.о., решение № 1452 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4833/2007 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 324 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 2199/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по стария процесуален ред, както и решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. В. С. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 131, ал. 1 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 131, ал. 1 СК за успешно провеждане на иска за ограничаване на ответника от родителските права по отношение на малолетното му дете, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, е направил извод, че детето не е в риск от поведението на бащата. Липсата на блудствени действия от негова страна спрямо детето е установена както с влязла в сила оправдателна присъда, базирана на множество експертизи, така и на липсата на други ангажирани от ищцата доказателства по делото в тази насока. Приел е, че родителските права на бащата не само не следва да се ограничават, но правозащитните органи в лицето на съда, решаващ родителските права, съдебния изпълнител, социалните служби, следва да вземат спешни мерки за възстановяване на връзката между детето и бащата, която е препятствана от майката, при установени крайно влошени отношения между майката и бащата на детето. П. на един обикновен житейски случай и използването му от майката за лични цели сочи на занижен родителски капацитет и в никакъв случай не е в интерес на детето, което трябва да познава и контактува със своя баща. В тази връзка е направил извод, че претендираните от ищцата мерки за ограничаване на родителски права на бащата, не е в интерес на детето, тъй като основно право на детето и на бащата е да контактуват един с друг и не следва да се допуска ограничаване на това право при липса на доказателства, установяващи виновно поведение на бащата спрямо детето.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по поставените правни въпроси от материално и процесуално естество. Така както са формулирани, те не съставляват общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед разрешението в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като изведеният въпрос – допустимо ли е изцяло и категорично игнориране от съда на въведеното от ищцата алтернативно искане личните контакти на детето с ответника да се осъществяват в присъствието на трето лице, е свързан с основателността на иска по чл. 131, ал. 1 СК, т.е. когато се установи по категоричен начин, че поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, което е в тежест на доказване на ищцовата страна, то и съдът ще прецени под каква форма, която да е в изключителен интерес на детето, да ограничи родителските права на виновния родител, в т.ч. и тези, посочени във въпроса, какъвто обаче не е настоящият случай, в който такова виновно поведение на бащата не е установено, поради което този въпрос не се явява обуславящ изхода на делото. Останалите два правни въпроса относно пределите на прилагане на служебното начало от съда, съгласно чл. 7 ГПК и какво е съдържанието на понятието „опасност за личността, здравето и възпитанието на детето” по см. на чл. 131, ал. 1 СК, също не са от значение за изхода на спора, тъй като са формулирани общо и с теоретичен характер, поради което не съставляват общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представената съдебна практика, с изключение на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което се отнася до приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, е неотносима към настоящия случай.
В конкретния случай следва да се подчертае, че ограничаването на родителските права е законоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител, която следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна, тъй като последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. При наличие на съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване на родителските права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. В тази връзка са и мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, за да отхвърли предявеният иск за ограничаване на родителските права на ответника спрямо малолетното му дете на основание чл. 131, ал. 1 СК.
В заключение следва да се отбележи, че направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3944 от 29.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 896/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ въззивен брачен състав, по касационната жалба с вх. № 86290 от 22.07.2013 г. на Р. Р. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: