5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 07.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 832/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № V-108/14.11.2014 г. по в. гр. д. № 1682/2014 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 132/15.07.2014 г. по гр. д. № 144/2014 г. на Несебърския районен съд и вместо него е уважен иск по чл. 108 ЗС, като И. Д. И. и М. Д. И. са осъдени да предадат на М. Д. И., представлявана от своята майка и законен представител Ж. Ат. И., владението върху ограничено вещно право на строеж за изграждане на жилищна сграда – северно триетажно еднофамилно жилище с разгъната застроена площ 275 кв. м., която ще се състои от партер, два жилищни и един тавански складов етаж, в поземлен имот с идентификатор 51500.503.188, ведно с изградения един етаж, в [населено място],[жк], след като ищцата върне на ответниците заплатената от тях цена в размер на 8 250 евро.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. Д. И. и М. Д. И., които искат то да бъде отменено като неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответницата по касация е подала писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 26/16.01.2007 г., и по силата на договор за покупко- продажба № 67/29.11.2007 г. с [община], в полза на ищцата е учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда със застроена площ 173.20 кв. м. и разгъната застроена площ 275 кв. м., върху 1/3 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], като е изграден партерен етаж на етап „груб строеж“.
С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 14/30.08.2013 г., М. И., представлявана от баща си Д. И. И., продала на ответника И. И., през време на брака му с ответницата М. И., правото на строеж за сумата от 8 250 евро, внесени по банкова сметка на ищцата. За сключване на сделката е дадено разрешение от Несебърския районен съд с определение № 715/26.08.2013 г., както и положително становище от директора на ДСП – [населено място].
В рамките на предявения иск за ревандикация ищцата е поддържала твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба, едно от които е прието за основателно с обжалваното решение, а именно, че договорът е сключен във вреда на представлявания – чл. 40 ЗЗД. Със съдебно-техническата експертиза е установено, че стойността на продаденото право възлиза на 30 180 лева, определена като сбор от правото на строеж – 15 762 лева, и изграденото при неговата реализация – 14 418 лева. Съдът намерил, че не са налице правни или фактически основания да се диференцират реализираната и нереализираната част от правото, тъй като те съставляват едно единно цяло като съвкупност от имуществени права – правото да построи триетажна сграда съобразно суперфицията и правото на собственост върху изграденото – приземен етаж. При тези данни е прието, че продажбата за цена приблизително 1/2 от пазарната уврежда интереса на носителя на правото. На второ място въззивният съд взел предвид и родствените връзки между страните по делото и участниците в сделката. В тази насока е установено, че купувачът по договора и ответник по иска И. И. е втори съпруг на ответницата М. И., която е майка на Д. И. – баща на малолетната ищца, представлявал я при сключването на сделката от 2013 г. При тези данни съдът приел, че макар приобретателят по сделката да няма кръвна връзка със законния представител на детето – Д. И., той е роднина по сватовство от първа степен с него, а по силата на чл. 21 СК е придобил правото на собственост в режим на съпружеска общност с майката на И. – М. И.. Това, съобразно решение на ВКС, на което въззивният съд се позовал, е косвено обстоятелство, от което следва да се направи извод за знание за характера на сделката като увреждаща интереса на малолетната ищца, придобивайки правото на цена, равна на половината от действителната.
Въззивният съд приел също, че възраженията на ответниците за погасяване по давност на правото на строеж към момента на продажбата, не могат да се разглеждат по същество в настоящото дело, доколкото не касаят пряко предмета на спора и в тази насока не са събирани доказателства. Но за пълнота и доколкото те са изложени в рамките на защитната им теза, съдът посочил, че не ги споделя. Разрешението за строеж е издадено на 21.12.2007 г. и е започнала реализацията на строежа, като е изграден един от предвидените етажи. При тези данни и за целите на настоящото производство не може да се приеме, че правото се е погасило.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат:
А. основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения, възражения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането /неприемането/ на всяко от тях. Твърдят, че обжалваното решение противоречи на представената задължителна съдебна практика на ВКС /решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ІІІ-то г. о., решение № 323/18.05.2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г. на ІV-то г. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ-ро т. о. и решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на І-во т. о./, че към решението се излагат мотиви, в които се отразява ясно решаваща правна воля на въззивната инстанция по спорния предмет на делото, формирана след произнасяне по защитните доводи и възражения на страните, преценка на доказателствата и прилагане на закона; че изпълнението на задълженията за обсъждане на защитните позиции на страните и излагане на мотиви в тази връзка, е гаранция за правилността на решението и за правото на защита на страните в процеса.
Не се констатира да е налице твърдяното противоречие, защото въззивният съд е процедирал в съгласие с тази практика. Приел е, че притежаваното от ищцата право е единно и стойността му се определя като съвкупност от построеното и от правото да се построи за в бъдеще. При това становище на съда изричното обсъждане на довода, че получената цена за продаденото право на строеж е близка до тази, на която правото е било закупено от малолетната ищца, не би довело до промяна на крайния извод на съда по приложението на чл. 40 ЗЗД. Друг довод, който според касаторите не е обсъден, е, че интересът на представляваната от сключване на сделката е преценен от районния съд при даване на разрешението по чл. 130, ал. 3 СК и не е в правомощията и компетенциите на представителя на преценява интересите на представлявания. Видно от стр. 6, втория абзац към мотивите на обжалваното решение, този довод е обсъден, а дали правният извод е в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следващият довод е за това, че разпореждането е извършено след като са изтекли повече от пет години от учредяването на правото на строеж, и ако собственикът на земята предяви претенции за погасяване на правото в своя полза, то ищцата не би получила и тази цена и би изгубила всичко, т. е. сделката не само не е във вреда на представляваната, но дори е в очевидна нейна полза. Този довод също е обсъден, видно от втория абзац на стр. 5 към мотивите на въззивното решение.
Б. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:
1. при преценка дали сделка покупко-продажба на право на строеж е сключена в интерес на представлявания или не, от значение ли е погасено ли е по давност правото на строеж – предмет на тази сделка, или не; 2. при преценка дали сделката е сключена в интерес на представлявания следва ли съдът да вземе предвид, че представителят е продал от името на представлявания едно погасено право на строеж, като насрещната престация е постъпила в полза на представлявания и в тези случаи винаги ли, когато сделката е сключена на цена, по-ниска от пазарната, е налице договаряне във вреда на представлявания; 3. обстоятелството погасено ли е по давност правото на строеж към момента на продажбата му, касае ли предмета на спор по чл. 108 ЗС, включващ в себе си преюдициален установителен елемент за нищожност /недействителност/ на придобивната сделка за ответниците, поради сключването й във вреда на представлявания на цена, по-ниска от пазарната.
Тези въпроси касаят отношенията между собственика на земята и титуляра /титулярите/ на правото на строеж, и като такива са извън предмета на спорното по настоящото дело правоотношение. Срокът от пет години, в който следва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен – решение № 476/27.07.2010 г. по гр. д. № 198/2009 г. на ВКС, I-во г. о., ТР № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС. Позоваването на давност е право само на собственика на земята – в случая общината [населено място], но не и жалбоподателите. В този смисъл с поставените в б. Б въпроси касаторите упражняват чуждо право, без това да е предвидено в закон. А щом въпросите не са част от спорното правоотношение, то съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице. Доколкото, обаче, са част от защитната теза на касаторите, въззивният съд е взел отношение по тях и в рамките на спора по чл. 108 ЗС се е произнесъл дали правото на строеж е погасено по давност. Същевременно не се констатират поддържаните от касаторите предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Не е налице произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на закона, който, поради противоречивото му прилагане от съдилищата, да е от значение за развитието на правото, с цел еднаквото прилагане на закона. К. не обосновават наличие на такива хипотези съгласно указанията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В. При основанието по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, като разрешен в противоречие с ТР № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, е поставен въпросът: погасено ли е по давност правото на строеж за еднофамилна жилищна сграда, ако същото не е упражнено в рамките на 5 години от учредяването му или в рамките на 5 години от издаденото разрешение за строеж за реализирането му.
За този въпрос важат съображенията, изложени в предходния абзац, че не е свързан пряко с предмета на спора. Отделно от това следва да се посочи, че разрешението на въпроса зависи от фактическата обстановка във всеки отделен случай. Данните по делото сочат, че ищцата е придобила правото на строеж с два договора. Първият е сключен с предходни приобретатели – П. и Н. Б., на 16.01.2007 г. /н. а. № 26/2007 г./, които от своя страна са придобили права през 1995 г., а вторият – на 29.11.2007 г. с Общината [населено място]. Следователно, независимо че първоначалното учредяване датира от 1995 г., към 2007 г. собственикът на земята не само че не е считал правото за погасено по давност, но е и съдействал на суперфициаря за изпълнението на договора, като на 21.12.2007 г. главният архитект на общината е издал разрешение за строеж. Дали правото е погасено по давност, считано от издаване на разрешението за строеж, би могло да се преценява при направено такова възражение от собственика на земята, но не и в рамките на настоящото производство.
При този изход на спора и направеното искане, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 750 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат за водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-108/14.11.2014 г. по в. гр. д. № 1682/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. и М. Д. И. да заплатят на М. Д. И., представлявана от своята майка и законен представител Ж. Ат. И., разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 750 /седемстотин и петдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: