1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр.С., 08.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 225/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд № 301 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 8786/ 2009 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на С. районен съд по гр.д.№ 35624/ 2008 г. като по този начин касаторът е осъден да заплати на А. С. С. на основание чл.128 от КТ сумата 1 754,13 лв, на основание чл.245 ал.2 от КТ сумата 253,01 лв, на основание чл.224 ал.1 от КТ сумата 182 лв, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 17,42 лв, на основание чл.215 от КТ сумата 574,77 лв, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 6,30 лв и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 0,60 лв, а за разликата над уважените размери исковете са отхвърлени (съответно по чл.128 от КТ над 1 754,13 лв до 3 562,45 лв; по чл.245 ал.2 от КТ над 253,01 лв до 612 лв, по чл.224 ал.1 от КТ над 182 лв до 325 лв, по чл.86 ал.1 от ЗЗД над 17,42 лв до 31,12 лв, по чл.215 от КТ над 574,77 лв до 5 749,46 лв, по чл.59 ал.1 от ЗЗД над 6,30 лв до 45,72 лв и по чл.86 от ЗЗД над 0,60 лв до 4,40 лв).
Жалбоподателят [фирма] изрично уточнява в искането си пред ВКС, че атакува въззивното решение в частта, уважаваща исковете, квалифицирани по чл.128 от КТ, по чл.245 ал.2 от КТ и по чл.215 от КТ. Следователно в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на А. С. на основание чл.224 ал.1 от КТ сумата 182 лв, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 17,42 лв, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 6,30 лв и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 0,60 лв, въззивното решение следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя [фирма], че въззивният съд е постановил решението си, давайки положителен отговор на материалноправният въпрос „Дължи ли се трудово възнаграждение на работник,който не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения”. Счита този извод за неправилен и за противоречащ на разрешенията, дадени в решения на ВКС, ІІІ г.о. № 611 от 19.05.2006 г. и № 1043 от 05.06.2006 г. Повдига и въпросът дали решението на въззивния съд относно дължимостта на командировъчни разходи на работника трябва да е съобразено с доказателствата по делото. Положително било отговорено в решение на ВКС, V г.о. № 933 от 11.07.2003 г., а отрицателно – в обжалваното решение. На тези основания [фирма] моли за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната от него част.
Ответникът по касация А. С. С. оспорва жалбата, като поддържа, че няма основания за допускане на обжалването. Според него представените от дружеството решения, на които представителят му се позовава, за да подкрепи твърдението си за противоречива практика по повдигнатите въпроси, са постановени по правни спорове с различен предмет и са неотносими за настоящия случай. Поддържа, че не са налице и основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
В срока за отговор по касационната жалба на [фирма] ищецът А. С. С. е депозирал насрещна касационна жалба, с която атакува въззивното решение в цялата му отхвърлителна част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към жалбата си ищецът повдига въпросът от кога трябва да се счита сключен трудовият договор между него и ответника по делото, ако не е съставен от работодателя акт за встъпване в длъжност. Счита, че като не е зачел датата в трудовия договор за начало на трудовото правоотношение, въззивният съд е направил изводите си в противоречие с утвърдената практика, както и че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводи на страните и прецени материалите по делото, намира касационната жалба на [фирма] за допустима. Искането на този жалбоподател обаче за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпрос, който не обуславя крайните изводи във въззивното решение, не може да бъде такова основание. В случая не обуславя правните изводи на въззивният съд материалноправният въпрос дължи ли се трудово възнаграждение на работник, който не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. На такъв въпрос въззивният съд не е давал положителен отговор, както касаторът – ответник твърди, защото той не е бил поставян от страните. В срока за отговор на исковата молба ответникът не е релевирал твърдения, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за период 16.01. – 04.08.2007 г. Съответно такива доводи не са обсъждани нито от първоинстанционният съд, нито от въззивният. След като съдилищата не са отговорили на такъв въпрос, то няма как той да обуславя въззивното решение, т.е. по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. не е възможно същият да е годно общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Без значение е дали по този въпрос има противоречива практика. Съдът допуска касационното обжалване не при наличие на такава по принцип, а само при противоречащи си решения по правен въпрос, който е от значение за изхода по делото, по което е постановено обжалваното решение.
Що се касае до въпроса дали въззивното решение по иска по чл.215 от КТ е съобразено с доказателствата по делото, то този въпрос няма значение по чл.280 от ГПК. Ако решението противоречи на доказателствата, то ще бъде порочно по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, обаче такъв извод в производството по чл.288 от ГПК касационният съд не може да прави. Наличието на необоснованост или на нарушение на закона може да се констатира само ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и да бъде основание за такова допускане.
Предвид изложеното няма основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта, в която са уважени предявените против [фирма] искове, квалифицирани по чл.128 от КТ, по чл.245 ал.2 от КТ и по чл.215 от КТ. Искането за това следва да се отхвърли.
Предвид изложеното насрещната касационна жалба на А. С. също не подлежи на разглеждане – чл.287 ал.4 от ГПК. Съдът няма право да изследва налице ли са основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част, а е длъжен да остави насрещната жалба без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд № 301 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 8786/ 2009 г. в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на А. С. С. на основание чл.128 от КТ сумата 1 754,13 лв, на основание чл.245 ал.2 от КТ сумата 253,01 лв и на основание чл.215 от КТ сумата 574,77 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба (вх.№ 7264/ 03.02.2010 г.) на А. С. С. против решение на С. градски съд № 301 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 8786/ 2009 г. в отхвърлителната му част.
Определението в частта, в която насрещната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: