О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 09.03.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1570/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Р. М. В. и Д. М. М. чрез адвокат К от АК гр. В., срещу въззивното решение № 906 от 24.06.2009 г. по в. гр. д. № 443/09 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 149 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 2893/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че наследниците на С. С. К. и на М. И. В. имат право да им бъде възстановена собствеността върху две ниви в местността “Б” в землището на гр. В., кв. “Г”, с площ 9.000 дка и 2.600 дка, придобити по наследяване от И. В. К. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК по разрешения от въззивния съд въпрос за лицата, притежаващи качеството правоимащи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, в полза на които се възстановява собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ в случай, когато собственикът е починал към момента на обобществяването на земята.
Ответниците О. гр. В. и Общинската с. “З” с. гр. не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищците Р. М. В. и Д. М. М. претендират в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на възстановяване на собствеността върху два земеделски имота, в качеството на наследници на С. С. К. и М. И. В. , починали съответно в 1968 и 1973 г. Съгласно Р. на МС № 651 от 11.11.1950 г. по протокол № 4 от 25.04.1951 г. имотите били отчуждени безвъзмездно и причислени към държавния поземлен фонд.
По делото е установено, че земите по исковата молба произхождат от И. В. К. , починал в 1947 г. и оставил за наследници по закон С. К. – съпруга, и М. В. – син. Ищците по делото са съпруга и дъщеря на М. В. и единствени наследници на първоначалния собственик И. К.
С решение от 16.12.1997 г. по гр. д. № 2106/96 г. и решение от 22.07.1998 г. по гр. д. № 209/98 г., двете на Варненския районен съд, в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ са отменени откази на поземлената комисия и е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, предмет и на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Ищците Р. М. В. и Д. М. М. считат, че е неправилно собствеността да бъде възстановена на наследниците на И. В. К. , тъй като към момента на обобществяването им земите не са били негова собственост. Той е починал преди това – през 1947 г., поради което правото да се възстанови собствеността принадлежи на наследниците на С. К. и М. В. – ищците.
Въззивният съд приел за установено, че собственик на имотите на посоченото в исковата молба основание – покупко-продажби, обективирани в крепостен акт № 700 от 1910 г. и записка за вписване на договор за продажба № 53 от 1943 г., е бил И. В. К. Отнемането на имотите е извършено от наследниците на собственика именно като наследници, а не от наследниците на С. К. и М. В. , от което заключил, че искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице по следните съображения:
Определящ за изхода на делото е разрешеният от въззивния съд въпрос за субектите, на които следва да се признае правото на възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ правата върху земеделските земи се възстановяват на собствениците или на техните наследници. Това означава, че когато първоначалният собственик е починал преди обобществяването и имотите са отнети от неговите наследници, то последните /съответно техните наследници/ са и легитимирани да искат възстановяване на собствеността, придобита на основание наследствено правоприемство. Ищците вече са заявили по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ права, произхождащи от И. В. К. , и искането е било удовлетворено. Затова и обжалваното решение, с което за неоснователен е приет искът за признаване правото за възстановяване на собствеността като отнета от С. К. и М. В. – наследници на първоначалния собственик, не уврежда техните права. Изводът следва от установеното в съдебната практика разбиране, че правото за възстановяване е относимо към имота, а не към лицето, което го претендира – т. 3 от ТР № 2/96 г. на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо като е приел, че не са налице предпоставки за уважаване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил решение, което не противоречи, а е в съгласие със задължителната съдебна практика.
Определение № 25 от 22.01.2009 г. по гр. д. № 3866/08 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по допускане на касационно обжалване. По своята правна природа то не е съдебен акт, който да обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото би било решение по чл. 290 ГПК. Същото важи и за определение № 455 от 26.05.2009 г. по гр. д. № 78/09 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.
Не е налице основание и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което изисква разрешението на въпрос, обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение, да е в противоречие с разрешението на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или в решение на Върховния касационен съд по реда на ГПК /отм./.
Решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3343/07 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. има различен предмет – иск по чл. 108 ЗС за ревандикация, и дава разрешение на други въпроси: за придобивния способ, доказателствените средства, предпоставките и наличието на приключила процедура по възстановяване на собствеността върху имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и конкуренцията между правата на бившите собственици и на ползувателите.
Представено е копие от определение № 1* от 23.07.2007 г. по ч. гр. д. № 1361/07 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоначално прекратително определение по гр. д. № 2893/07 г. на Варненския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като постановено в рамките на същото производство, приключило с обжалваното сега въззивно решение, отменителното определение на въззивния съд не може да мотивира наличие на противоречива практика като предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 906 от 24.06.2009 г. по в. гр. д. № 443/09 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: