ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№210
София, 4.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1757/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. гр. Б. против въззивното решение на Окръжен съд гр. М. от 09.06.2009 год. по гр. д. № 143/2009 год., с което е отменена като незаконна заповед № 574 от 19.09.2008 год. на Кмета на О. гр. Б., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и решение № 79 от 07.08.2008 год. на Общински съвет Б. е прекратено трудовото правоотношение с М. С. П., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – директор на ЦДГ с. Г. и О. гр. Б. е осъдена да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 4294,80 лв. със законна лихва, считано от 18.11.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса – заповедта за закриване на ЦДГ представлява ли самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Независимо от поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е представено съдебно решение по адм. дело № 10924/2008 год. на ВАС, съдебна практика която разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не предвижда и в този смисъл е ирелевантна за делото.
Ответницата М. С. П. в писмен отговор излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ съдът е приел, че уволнението е незаконно, като извършено в нарушение на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета ( ППЗНП), предвиждащ определен фактически състав за закриване на Общинските детски градини – със заповед на кмета на общината, след решение на общинския съвет, което е относимо към основанието на прекратеното трудовото правоотношение с ищцата „ закриване на предприятието”. Посочено е, че работодателят, в доказателствена тежест на когото е да установи законността на уволнението, не е представил своевременно (още в първоинстанционния съд) заповед на кмета за закриване на общинската детска градина, която поражда ефекта на прекратяване на дейността на съответното заведение. Представена пред въззивната инстанция, без ответникът да е доказал, че пропуска се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 313 във вр. с чл. 317 ГПК (аналогична разпоредба чл. 266 ГПК цитирана от съда) е дало основание на съда да не я съобрази, като доказателство. Прието е още, че в заповедта за уволнението не е цитирана заповедта на кмета, а тя е факта, от който произтича преобразуващия, прекратителен ефект на закриване на детската градина. Няма доказателства и за обнародване на заповедта – чл. 15, ал.4 ППЗНП. При тези съображения, с обжалваното решение, съдът уважил исковете.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос има значение за решаване на делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика, която няма основание да бъде променена. Работодателят е уволнил служителя „поради закриване на предприятието”, което означава пълно преустановяване на дейността, в случая на ЦДГ в с. Г.. В доказателствена тежест на работодателя е да установи, че детското заведение е прекратило дейността си на територията на посоченото населено място, което става по предвиден ред – със заповед на кмета, след решение на общинския съвет, останал недоказан от ответника.
Извън поставения въпрос стоят обстоятелствата, че решението за закриване на ЦДГ в с. Г., предвижда разкриване на четвърта целодневна група в ОДЗ „Звездица” с. Л., с филиал в с. Г., което сочи, в противоречие на уволнителното основание, че дейността на детската градина продължава да съществува при нова организация и подчинение. Тези аргументи също са в посока незаконосъобразност на заповедта за уволнението на ищцата и на крайния извод за основателност на исковете, тъй като сочат на извода, че не е доказано прекратяване на дейността на детското заведение, резултат постигнат с обжалваното решение.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2009 год. по гр. д. № 143/2009 год. на Окръжен съд гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ