О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София 11.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5162 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от А. п. -София и от С. следствена служба срещу решение № 166 от 4.08.08г.по в.гр.дело № 651/08г.на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение от 28.01.08г.по гр.дело № 258/05г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен предявения от Д. О. против П. на РБ и С. следствена служба иск по чл.2 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 2000 лв и вместо него в отменената част е постановено друго,с което искът е уважен за 2000 лв ведно със законната лихва,считано от 23.03.03г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба на А. п. –София е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос,решен в противоречие със съдебната практика. Представя съдебни решения: № 2851/23.01.06г.на ВКС по гр.дело № 2252/04г.,ІV г.о.;№ 1911/26.10.05г.на ВКС по гр.дело № 1189/04г.на ВКС,ІV г.о.; № 103/3.05.06г.на ВтАС по в.гр.дело № 20/06г.
В изложението към касационната жалба на С. следствена служба се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК. Приложени са съдебни решения:решение № 156/10.05.06г.на ВКС по гр.дело № 2633/04г.ІV г.о.;решение № 82 от 8.10.03г.на БАС по в.гр.дело № 90/03г.;решение № 1557/27.12.06г.на ВКС по гр.дело № 2800/05г.ІV г.о.;ТР № 3 от 22.04.05г.по т.г.д. № 3/04г.на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично, е осъдил П. на РБ и С. следствена служба да заплатят солидарно на Д. О. сумата 2 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 23.08.03г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът,че наказателното производство е продължило близо четири години,от които за времето от 29.12.99г.до 9.06.00г. му е била наложена принудителна мярка „задържане под стража” и с влязла в сила на 23.08.03г.присъда на СРС по нохд № 654/02г.е признат за невиновен по предявеното обвинение. Съобразил е също обстоятелствата,че е бил семеен с малолетно дете – на 1.06.99г.,за което е бил възпрепятстван да полага грижи,воденото наказателно производство е предизвикало депресивно състояние,били са ограничени личните му права и свободи,правото му на свободно придвижване чрез отнемане на свободата му за срок около половин година.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос,а именно относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, е съществен,тъй като е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В представените съдебни решения се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не е налице и другото посочено в жалбата на СтСС основание за допускане на касационно обжалване,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В частта,с която въззивният съд е приел,че вредите са причинени от незаконни действия и актове на прокуратурата и С. следствена служба и е ангажирал солидарната им отговорност, съдът не се е произнесъл в противоречие ,а в съответствие с ТР № 3/05г.на ОСГК на ВКС,като е изложил мотиви,че СтСС отговоря за действията на следователите по повдигането на обвинение и привличането на ищеца като обвиняем.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 166 от 4.08.08г.,постановено по в. гр.дело № 651/08г.на Софийския апелативен съд по жалбите на А. п. –София и С. следствена служба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.