О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№210
Гр. София 20.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1040/2009 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. М. от с. Б., обл. Кюстендил подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е от АК – Кюстендил срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд постановено на 06.07.2009 год. по в.гр.д. № 314/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Дупнишкия районен съд от 28.01.2009 год. по гр.д. № 403/2006 год. в частта му, с която е уважен предявеният от ЗД „Б” АД гр. С. иск по чл. 402 /отм./ ТЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, като е осъден ответника-касатор да заплати сумата 1557 лева, представляваща заплатено от ищеца на собственика на пострадалия автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „каско” за причинени вреди настъпили по вина на ответника при ПТП станало на 04.01.2001 год. в гр. С..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че погрешно съдът е кредитирал оспорения от ответника П за ПТП, за който твърди, че не е подписан от него. Навеждат се доводи, че този протокол не е представен в оригинал по делото, поради което е следвало да бъде изключен при преценката на доказателствения материал. При това положение, за да възникне регресното право на застрахователя в негова тежест е да докаже с други доказателствени средства виновното поведение на водача на автомобила причинил ПТП.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1 т.1 и т. 2 ГПК, твърдейки че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по аналогични дела, както и наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 402 /отм./ ТЗ съгласно приложените към жалбата р. № 683/04.11.2008 год. по т.д. № 383/2008 год. на ВКС, ІІ т.о., р. от 30.10.2005 год. по гр.д. № 4479/2004 г. на СГС-ІV Б отд. и р. от 22.11.2004 г. по гр.д. № 1170/2004 г. на СГС, ВК, ІV г отд.
Ответникът по касационната жалба ЗД „Б” АД гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от ЗД „Б” АД иск по чл. 402 ал. 1 /отм./ ТЗ за възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение по застраховка „каско” на собственика на увредения при ПТП лек автомобил. Прието е, че с факта на изплащане на дължимото застрахователно обезщетение ЗД „Б” АД се е суброгирал в правата на увредения срещу прекия извършител на деликта до размера на реално претърпените вреди. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, въззивният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин отговорността на ответника за процесното ПТП и настъпването на вредите. Това се установява не само от констатациите в представеното надлежно заверено копие от съставения от органите на КАТ протокол за ПТП /който е оспорен само досежно подписа на ответника, но не и относно констатациите за причинените за ПТП, но и от показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на назначената техническа експертиза относно механизма на автопроизшествието и размера на вредите. Направен е решаващият извод, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като са доказани елементите на фактическия състав на чл.402 ал.1 /отм./ ТЗ – наличие на застрахователен договор за увредения автомобил, възникнало застрахователно събитие представляващо покрит риск, причинна връзка между вредите и виновно поведение на причинителя на ПТП-ответник по делото. Досежно размера е прието, че искът е основателен за сумата 1557 лева, като е отхвърлен за разликата до 2287.06 лева, за колкото е бил предявен.
Видно от съдържанието на касационната жалба, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае до правилното приложение на чл.402 ал.1 /отм./ ТЗ във връзка с чл.45 ЗЗД. Даденият във въззивното решение отговор на този въпрос е в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС обобщена в ППВС № 7/77 год. В т.14 от цитираното постановление Пленумът на ВС приема, че суброгацията в правата на увредените лица се осъществява чрез регресни искове на застрахователя /изплатил дължимото обезщетение на пострадалия при ПТП на основания сключен между тях застрахователен договор/ срещу причинителя на вредите. Приложените към касационната жалба три броя решения на ВКС и СГС не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. В конкретния случай съдът е направил изводите си въз основа на цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, която е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК поради неговата неправилност, а не основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на поставения съществен процесуален въпрос относно доказателствената тежест на представения по делото протокол за ПТП № 0198439/04.01.2001 год. издаден от КАТ-СДВР е налице трайна практика на ВКС, която е в смисъл, че освен с формална доказателствена сила, съставеният от органите на МВР протокол като свидетелствуващ документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, да изследва механизма на ПТП, причините за настъпилите вреди и техния размер. В случая това е сторено от двете съдебни инстанции по настоящото дело, като съдържащите се данни за причините за ПТП отразени в протокола на КАТ /неспазено предимство-червен сигнал на светофара/ са потвърдени от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначената по делото техническа експертиза, актът за установяване на административно нарушение на КАТ СДВР № 302444/04.01.2001 год./ подписан без възражение от ответника/, както и от издаденото наказателно постановление № 506/25.01.2001 год., което не е било обжалвано от деликвента по реда на ЗАНН. Следователно, доколкото констатациите в протокола на КАТ относно причините за процесното ПТП не само не са оборени в хода на процеса, но са потвърдени от доказателствения материал събран по делото, то настъпилото застрахователно събитие е обвързало застрахователя да изплати на собственика на пострадалия автомобил следващото се обезщетение, което суброгирайки се в правата на увредения основателно претендира от виновния деликвент. В този смисъл са р. № 85/28.05.2009 год. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС – ІІ т.о. и р. № 29/07.05.2008 г. по т.д. № 535/2008 г. на ВКС-ІІ т.о. постановени по реда на чл.290 и сл. от новия ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд постановено на 06.07.2009 год. по в.гр.д. № 314/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: