О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 22.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 92 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Й. от с. Д., община гр. Л. чрез процесуалния му представител адв. А срещу решение № 265 от 07.11.2008г. по в. гр. д. № 426/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решението от 28.05.2008г. по гр. д. № 924/2006г. на Великотърновски окръжен съд и В. П. Й. е осъден да заплати на „СК” О. , гр. В. сумата 39 580 лв., дадена в заем на 02.03.2005г. и невърната, сумата 750 лв., представляваща претендираната част от мораторната лихва върху главницата за периода от 10.05.2006г. до 28.07.2006г., заедно със законната лихва върху 39 580 лв., считано от 28.07.2006г. до окончателното й плащане, и сумата 4 671 лв. – разноски по делото на основание чл. 64 от ГПК /отм./.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът „СК” О. , гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
За да отмени първоинстанционния съдебен акт и уважи предявените искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивият съд е приел, че на 02.03.2005г. В. П. Й. е издал пет броя записи на заповед, всеки от които за сумата 7 916 лв. и с които издателят се е задължил безусловно и неотменимо да заплати посочената в съответния запис на заповед сума на Ж. М. Л. Кастанейра в качеството му на управител на „СК” О. , гр. В. на посочените дати. Констатирано е, че в петте броя записи на заповед са посочени по два падежа – 10.07.2005г. /във всеки запис на заповед/ и съответно 10.01.2006г., 10.02.2006г., 10.03.2006г., 10.04.2006г. и 10.05.2006г. /поотделно в записите на заповед/. Изложени са съображения, че записите на заповед не отговарят на императивно посочените реквизити в чл. 535, ал. 1 от ТЗ, тъй като са посочени два падежа на задължението, поради което нямат менителничен ефект и не съставляват годно извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 във връзка с чл. 243, ал. 1 от ГПК /отм./, но имат правната характеристика на разписки, че ответникът /касатор в настоящото производство/ дължи на ищеца посочените в тях суми.
По отношение възражението на ответника по исковата молба за унищожаемост на записите на заповед поради грешка решаващият съдебен състав е приел, че признанието на В. Й. , че „в суматохата подписал тези записи на заповед, без да дължи по тях” прави неоснователно възражението за унищожаемост на записите на заповед поради допусната от него грешка, тъй като не може да има грешка след като самият ответник по исковата молба ги е подписал доброволно и без възражение, без някой да го е въвел в заблуждение, да е употребил насилие или заплаха спрямо него.
Според въззивния съд е неоснователно и възражението му за нищожност на записите на заповед поради липса на основание. Анализирайки в съвкупност записите на заповед, четирите договора за покупко-продажба на МПС, сключени на 28.02.2005г. между „СК” ЕО. , представлявано от Ж. Кастанейра, и „И” ЕО. , представлявано от В. Й. , четирите фактури, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, показанията на свидетелите нотариус Дешка Рачевец, К. М. и Ж. Кастанейра, извлечението от нотариалния регистър на нотариус Дешка Рачевец с вписване на 02.03.2005г. под № 1055г. на договор с материален интерес заем на дванадесет равни вноски със страни В. П. Й. и „СК” О. , представлявано от Ж. Кастанейра, и договор за заем между К. П. Й., Великотърновски апелативен съд е приел, че на 02.03.2005г. Жозе Кастанейра чрез К. М. е дал на В. Й. на заем сумата 95 000 лв. Съдът е установил, че договорът за заем между „СК” О. , представлявано от Ж. Кастанейра, и В. Й. , съгласно който заемът е следвало да се върне на дванадесет равни месечни вноски по 7 916 лв. всяка една от тях, е нотариално заверен и на същата дата са изготвени записи на заповед за обезпечаване на заема.
При така направените фактически констатации въззивният съд е направил извод, че ответникът по иска не е върнал на ищцовото дружество сумата 39 580 лв., получена на заем, поради което е уважил иска на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, както и иска за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в предявения размер 750 лв. с оглед на акцесорния му характер.
С оглед доводите на касатора и данните по делото съществените материалноправни въпроси се отнасят до характера на договора за заем и каузалното отношение на записа на заповед, а съществените процесуалноправни въпроси са относно приложението на чл. 188 от ГПК във връзка с обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност, възможността да се изключат от доказателствения материал допустими, относими и необходими доказателства и въпросът за доказателствената сила на счетоводните документи и счетоводните записвания.
По въпроса за характера на договора за заем съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Въззивната инстанция е приела, че претендираната сума в размер 39 580 лв. е получена на заем от ответника по иска и не е върната на ищцовото дружество. Решаващият съдебен състав се е съобразил с практиката на ВКС, съгласно която договорът за заем е реален договор и се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие едната страна даде, а другата страна получи в заем пари.
По отношение на каузалното отношение на записа на заповед въззивният съд въз основа на събраните доказателства и след тяхното обсъждане е изложил доводи за основанието за издаване на записите на заповед. Предявеният иск е по договор за заем, а не въз основа на издадените записи на заповед като менителнично правоотношение, поради което записът на заповед е възприет като писмено доказателство, а не като едностранна сделка и ценна книга, предвид двата падежа във всеки от записите на заповед.
Относно приложението на чл. 188 от ГПК /отм./ във връзка с обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и на чл. 136 от ГПК /отм./ с оглед възможната заинтересованост на свидетелите: От една страна, въззивната инстанция е изградила своите констатации и правни изводи въз основа на обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. От друга страна, необсъждането на част от събраните доказателства или несъобразяването с възможната заинтересованост на разпитаните свидетели представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание за отмяна на решението по чл. 281 от ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Доколко правилно са приложени правилата на логическото мислене при възприемане на фактическата обстановка въз основа на обсъждане на събраните доказателства, е въпрос на обоснованост на решението и е основание за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Въпросът за възможността да се изключат от доказателствения материал допустими, относими и необходими доказателства не е решен в противоречие с практиката на ВКС. За да бъдат допуснати и събрани поисканите от страните доказателствени средства, е необходимо съдът да извърши преценка доколко исканите доказателства са относими, допустими и необходими. При постановяване на решението тази преценка трябва да бъде осъществена отново и ако събраните доказателства са неотносими или недопустими, съдът не следва да изгражда фактически констатации въз основа на тях.
Преценката на вписванията в счетоводните книги се извършва освен според тяхната редовност, също и с оглед другите обстоятелства по делото. Спазвайки разпоредбата на чл. 146 от ГПК /отм./, съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е изложил мотиви защо не кредитира счетоводните отразявания, респективно липсата на такива.
Въпросът за характера на извършената от нотариуса заверка е конкретен за всеки спор и зависи от представените доказателства. В настоящия случай този въпрос е решен в съответствие с представеното извлечение от регистъра на нотариус Дешка Рачевец и съобразно разпоредбата на чл. 486 от ГПК /отм./.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 07.11.2008г. по в. гр. д. № 426/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.