4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
[населено място], 01.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1690/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. В. против решение № 76 /25.03.2019 г. по т.д.№ 85/ 2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25/07.01.2019 г. по т.д.№ 1671/2018 г. на Варненски окръжен съд , за отхвърляне на предявения от касатора против „ Балчик Плаза „ ООД иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 56 000 евро, дължима на отпаднало основание, поради разваляне на сключения на 23.07.2008 г. между страните предварителен договор за построяване и прехвърляне собствеността върху недвижим имот – жилищен обект, поради виновно неизпълнение на ответника. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно постановено от първоинстанционния съд, в полза на ответното дружество, възстановяване на срока за депозиране отговор на исковата молба, с който отговор е релевирано възражение за погасяване по давност правото на ищцата да развали предварителния договор, предприето с нотариална покана, връчена на адресата на 05.09.2017 г. , прието за основателно и обусловило решаващия извод за неоснователност на предявения иск. Страната излага съображения относно липсата на предпоставки за възстановяване на срока от първоинстанционния съд, акцентирайки на подаване на молбата за възстановяване непридружена от самия отговор на исковата молба – обект на просроченото процесуално действие, като изрично се позовава на въвеждането на това му процесуално нарушение като довод във въззивната жалба, останал без разглеждане от въззивна инстанция.
Ответната страна – „Балчик Плаза„ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните доводи и обусловения от същите предмет на инстанционна проверка, настоящият състав съобрази следното:
Ищцата Е. В. предявява иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, срещу „Балчик Плаза„ООД, за връщане на сума от 56 000 евро, като платена на отпаднало основание, поради разваляне на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориращ и договор за изработка на вещта, предвид виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество да построи имота в напълно завършен вид, в срока на договора, който се твърди продължен по взаимно съгласие на страните до 20.01.2013 г.. Исковата молба е връчена по седалището и на адреса на управление на ответното дружество, на лице А. Б. – на 07.03.2018 г. . С молба от 30.03.2018 г. ответното дружество е посочило узнаване за образуваното дело на 29.03.2018 г. и претендирало възстановяване на срока за отговор на исковата молба, позовавайки се на обстоятелството, че лицето А. Б. не е негов служител, а такъв работещ по трудов договор с трето за спора лице / приложена официално заверена от НАП справка за трудови договори,сключени от това трето лице, вкл. с А.Б. /. Ищцата е възразила срещу възстановяването на срока, с довода, че справката не установява по безспорен начин факта, че същото лице не е служител и на ответното дружество, както и по други съображения , основно от които неокомплектоването на молбата по чл.64 ГПК с отговора на исковата молба, за подаването на който претендира възстановяване на срока, съгласно чл.65 ал.2 ГПК. С определение от 15.06.2018 г. първоинстанционният съд е уважил молбата. В подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, отхвърлило иска й , като неоснователен, поради изтекла погасителна давност за упражняване потестативното право на разваляне на сключения предварителен договор, ищцата е въвела изричен довод за неправилност на постановеното възстановяване на срок и оттук – за произнасяне на първоинстанционния съд по въведено извън преклузивния срок по чл.131 ГПК възражение, съставляващо съществено процесуално нарушение, като обусловило решаващ за отхвърлянето на иска извод.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът не е формулирал въпрос, единствено посочвайки съдебна практика, с която въззивното решение конфронтира / определения по ч.гр.д.№ 518/2010 г. на ІІ г.о., по ч.гр.д.№ 719/2011 г. на ІV г.о., по ч.гр.д.№ 611/2011 г. на І г.о., по ч.т.д.№ 501/2012 г. на ІІ т.о. , по ч.т.д.№ 928/2011г. на ІІ т.о. на ВКС /, както и формално възпроизвеждайки хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновавайки се с непроизнасяне на въззивния съд по въведени с въззивната жалба доводи. Неформулирането на конкретен въпрос, отговор на който да е от естество да обоснове различен от настоящия правен резултат, вкл. като относим към процесуалните действия или бездействия на решаващия съд, обусловили решаващ извод по материалноправния спор, е достатъчно да изключи обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Дори да се конкретизира релевантния процесуален въпрос, с оглед единствения касационен довод за процесуално нарушение на въззивния съд, възпроизведен и в изложението по чл.280 ГПК – непроизнасяне по изричен довод във въззивната жалба, свързан с неправилността на определението за възстановяване срока за отговор на исковата молба, срещу което защитата на ищцата е единствено чрез инстанционния контрол на първоинстанционното решение – въпросът за задълженията на въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл.269 пр. трето ГПК, да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба доводи, не се явява обоснован с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Всички цитирани определения са постановени в производства по молби за възстановяване на срок по чл.64 – чл.65 ГПК, а не касаят принципни постановки по приложението на чл.269 ГПК . Наличието на изобилна и непротиворечива практика по приложението на чл.269 ГПК изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, чието формално възпроизвеждане не е от естество да обоснове по начало този допълнителен селективен критерий, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/25.03.2019 г. по т.д.№ 85/2019 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. В. В., на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на „Балчик Плаза „ ООД разноски за настоящата инстанция, в размер на 3 840 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: