О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№211
[населено място] 11.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№691/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №22/26.01.2016г. по ч.гр.д.№13/16г. Бургаски апелативен съд е потвърдил определение №3504/15.12.2015г. по т.д.№142/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас,с което е върната частната жалба на [фирма] против определение от открито съдебно заседание от 29.06.2015г.,с което е прекратено производството по делото , поради оттегляне на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ищеца [фирма],в която се изразява несъгласие с извода на въззивния съд за пропускане срока за въззивно обжалване.Твърди,че процедурата по уведомяването му за определението за прекратяване на производството не е спазена,тъй като в уведомлението по чл.47 от ГПК не е посочено къде следва да се яви адресатът,за да получи книжата,а неявяването му е следвало да бъде удостоверено не от връчителя,а от служител от канцеларията на съда. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд със съответните последици.
За да приеме,че окръжният съд правилно е върнал частната въззивна жалба като просрочена, БАС е приел,че страната е редовно уведомена за определението за прекратяване на производството чрез залепване на уведомление на адреса и пускането му в пощенската кутия,съответстваща на апартамента на 13.10.2015г.; на 22.10.2015г. упълномощен от дружеството адвокат се е явил в деловодството и се е запознал с делото; частната жалба е подадена на 11.11.2015г. /в действителност по пощата с клеймо от 09.11.2015г./. Въз основа на тези факти съдът е направил извод,че дори да се приеме за дата на уведомяване по-късната от двете дати,към момента на подаване на частната жалба последната е била депозирана извън преклузивния едноседмичен срок.
В представеното изложение към частната касационна жалба се поставят три въпроса: Налице ли са били законовите предпоставки за поставяне на уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК от дата 13.10.2015г.; Спазени ли са били законовите изисквания по отношение формалното съдържание на залепеното уведомление; Спазени ли са били законовите изисквания относно лицето,което следва да удостовери неявяването на адресата в срока по чл.47 ал.2 от ГПК. Твърди се,че във връзка с тези въпроси определението на БАС не е съобразено с решение №599/15.10.2010г. по гр.д.№1718/09г. на ГК трето г.о. на ВКС.Последното е приложено към частната касационна жалба и изложението към нея.
Нито един от трите формулирани от частния жалбоподател въпроси не осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. И трите въпроса са фактологични,като отговорът им би решил въпроса по същество след преценка на конкретните обстоятелства и доказателства по делото.Поради това въпросите се явяват от значение за правилността на атакувания акт и са относими към последващия етап на касационното производство – този по проверка по същество на правилността му,но не са от значение за етапа по допускане до касационен контрол по чл.288 от ГПК.
Дори да се приеме,че въз основа на така формулираните въпроси би могъл да бъде конкретизиран процесуално-правен въпрос,който да е от значение за изхода на делото,не може да бъде направен извод за наличие на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /предвид соченото от жалбоподателя противоречие с решение на ВКС/. Посоченото по-горе решение на ВКС не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като същото е постановено в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение /чл.307 ал.2 вр. чл.303 от ГПК/. Поради това следва да се приеме,че релевираната от частния жалбоподател съдебна практика е неприложима към настоящото производство.
Изложеното обосновава извод за липса на основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №22/26.01.2016г. по ч.гр.д.№13/16г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.