ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
София, 13. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4242 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 217/27.07.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 380/2017, с което е потвърдено решение № 84/11.05.2017 на Радомирския районен съд по гр. д. № 259/2016, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6.576 лева.
Недоволен от решението е касаторът ТП „Д. г. с. З.“, [населено място], представляван от адв. П. Б. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и по материалноправните въпроси за приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите когато работникът или служителят нито е уведомил, нито е представил на работодателя болничен лист и за правото на служителя на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата М. В. Д., представляван от адв. Бл. Б. от ПАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят изхода на делото, респ. са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „горски надзирател“ по безсрочен трудов договор за неопределено време, като със заповед № РД-07-18/12.02.2016 (връчена на 12.02.2016 г. при отказ в присъствието на двама свидетели), на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “уволнение”, на основание чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, за нарушения на трудовата дисциплина: на 01.02.2016 г. в охранителен участък „К.“ не е изпълнил възложените му със заповед № РД-07-30/12.10.2015 и описани в ЗГ и в длъжностната му характеристика функции по опазване на горските територии; на 01.02.2016 г. не е изпълнил нареждане, дадено с писмо изх. № 316/10.03.2015; на 01.02.2016 г. не е изпълнил трудовите си задължения да опазва поверената му горска територия, като не е осъществил контрол на терен и по документи, във връзка с предстояща експедиция на дървесина от временен склад от подотдел 115-е, вследствие, на което е допуснал да бъде извършено нарушение, което не е регистрирал – разтоварване от два товарни автомобила на дърва за огрев, които не са маркирани с КГМ и не са придружени с превозен билет на 01.02.2016г. в района между двата моста на влизане от [населено място] в [населено място]. Съгласно болничен лист № Е./12.02.2016 г., болничен лист № Е./17.02.2016 г. и болничен лист ЛАК № 271/08.03.2016 г. се установява, че за периода 12.02.2016 г. – 27.03.2016 г., на ищеца е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. С последваща заповед № РД-06-1/08.03.2016 работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от посочената дата, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Въззивният съд е приел, че предвид липсата на данни болничните листове да са отменени по установения ред нито съществуват доказателства, които да оборват същите, към момента на връчване на процесната заповед за уволнение от 12.02.2016 г., обусловила прекратяването на трудовото правоотношение между страните, не е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ и работникът е ползвал законно разрешен отпуск за временна неработоспособност (основание за предварителна закрила срещу уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, предпоставящо разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение), като втората заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е без значение и има само констативен характер. Като неоснователно е прието възражението на ответника, че не е уведомен за издаването на болничния лист на 12.02.2016 г., а едва на 15.02.2016 г., доколкото не изключена възможността работникът да е уведомил работодателя си за издаването му преди това. Прието е, че представянето на болничен лист пред работодателя в по-късен момент е без значение за задължението на работодателя да поиска съгласие от инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, защото самото наличие на болничен лист, представен по делото, който установява обективния факт на нетрудоспособността и нейната продължителност, е достатъчно доказателство, че работникът попада под закрилата на чл. 333 КТ (както и без значение за законността на уволнението е твърдението на работодателя, че не е знаел за нетрудоспособността на работника към датата на уволнението). Като недоказано е прието възражението на ответника за злоупотреба с право, че работникът се е явил и присъствал на работа и не е съобщил за разрешен отпуск по болест, вкл. и при връчване на заповедта за уволнение. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че към момента на уволнението, извършено с процесната заповед, ищецът се е ползвал със закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и за работодателя е съществувало задължението до този момент да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда за неговото уволнение, а по делото няма нито твърдения, нито доказателства за получено разрешение към момента на връчването на заповедта за уволнение, поради което уволнението следва да бъде отменено като незаконно. Въззивният съд е изложил допълнителни съображения, че по делото няма данни ищецът да е извършил твърдените нарушения, тъй като не е установено работодателят да е възложил на ищеца охраната и опазването на подотдел 115-е на 01.02.2016 г., както и че той е лицето, което носи отговорност в участъка да не бъде допуснато твърдяното нарушение (съгласно приложената заповед № РД-07-30/12.10.2015 г. са определени охранителните участъци и горски стражари, отговарящи за непосредствената им охрана, като на ищеца-въззиваем е възложено да осъществява трудовата функция на горски надзирател в горско-стопански участък „З.“ – Охранителен участък „К.“). С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са уважени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на ищеца на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа (размерът на дължимото обезщетение е определен въз основа на назначената съдебно-икономическа експертиза).
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по материалноправния въпрос за приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите когато работникът или служителят нито е уведомил, нито е представил на работодателя болничен лист, който обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 217/27.07.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 380/2017.
УКАЗВА на касатора ТП „Д. г. с. З.“, [населено място] и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 191, 52 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след представянето на документа за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.