1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр.София, 13.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4833/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Ц. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 6237 от 05.10.2018 г. по гр.д.№ 5091/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 16222/ 2017 г. и като краен резултат „София – Булгартабак” АД е осъдено да заплати на жалбоподателя сумата 7 500 лв – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 17.03.2017 г., със законната лихва върху тази сума от 16.03.2017 и разноски по делото, като за разликата над 7 500 лв до 15 500 лв искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен.
Ответникът „София – Булгартабак” АД не е обжалвал въззивното решение и то е влязло в сила в частта, в която претенцията е уважена частично.
Ищецът Ю. Ц. С. не е обжалвал първоинстанционното решение и то е влязло в сила в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 15 500 лв до пълния предявен размер от 40 000 лв.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение касателно приетото от въззивния съд настъпване на вредите при наличие на съпричиняване при условията на груба небрежност от страна на ищеца. Според жалбоподателя от доказателствата по делото е очевидно, че съпричиняването е при условията на неосъзната непредпазливост, поради което моли касационният контрол да бъде допуснат.
Ответната страна „София – Булгартабак” АД оспорва касационната жалба като сочи, че очевидната неправилност не може да се установява служебно от съда, а трябва да бъде аргументирана от ищеца. Такава аргументация в изложението по чл.284 ал.3 т.1 липсва, а ако е налице неправилност, според ответника тя не е очевидна по смисъла, който практиката на ВКС влага в понятието „очевидна неправилност”.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване e неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено (чрез препращане на основание чл.272 ГПК и излагане на собствени фактически и правни съображения), че от 06.01.2011 г. ищецът е работил при ответника по трудов договор, заемал е длъжност „работник, ферментация на тютюна”. На 17.03.2014 г. на работното си място претърпял трудова злополука при следните обстоятелства: докато изпълнявал служебните си задължения да описва хармани с тютюни в склад на дружеството работодател, друг работник извършвал подреждане на харманите с кар. Едновременното извършване на двете дейности било забранено от ръководството на дружеството и ищецът бил инструктиран да не извършва описи в същия момент, в който харманите се подреждат. Той обаче решил да започне описването по – рано, тъй като бързал и тъй като считал, че е в безопасност. В тази ситуация върху крака на ищеца паднал един от кашоните с маса около 215 кг и му причинил консаквацио на дясно ходило. Злополуката била призната за трудова с разпореждане на НОИ от 24.03.2014 г. Ищецът претърпял две оперативни интервенции и в продължение на тридесет дни трябвало да ползва помощни средства при ходене, без да натоварва увредения крайник. Оздравителният процес продължил около 6 месеца и първоначално бил съпроводен със силни болки, постепеннно намаляващи. До месец юли 2014 г. ищецът не могъл да спи нормално и да се движи самостоятелно, влошило се психическото му състояние. Той е получил обезщетение за вредите от застрахователя, при който работодателят бил сключил задължителна застраховка „трудова злополука” на работниците си в размер 16 500 лв. При тези фактически установявания съдът извел от правна страна, че в качеството си на работник, претърпял трудова злополука, ищецът има вземане за обезщетяване на вредите от нея срещу работодателя. Страните не спорят по основанието на иска, спорен е само размерът на обезщетението и степента на съпричиняване. По първото обстоятелство съдът посочил, че взема предвид събраните доказателства за характера на увреждането, силните болки, който пострадалият е имал, продължителността на оздравителния период и невъзможността за пълно възстановяване. С оглед тези обстоятелства съдът намерил, че сумата 40 000 лв би била справедливо обезщетение за настъпилите неимуществени вреди. Обезщетението обаче подлежало на намаляване поради съпричиняване от страна на ищеца, който съзнателно нарушил последователността на работните процеси в цеха, правилата за безопасност и указанията на прекия си ръководител. Той започнал описа на харманите докато в склада все още работел кар, макар да е знаел, че описът може да бъде извършван само след спиране на работата на машините в склада. Съдът посочил, че приносът е извършен при условията на груба небрежност, която според практиката на ВКС съставлява неполагане на грижата, която и най-небрежният човек би положил в същите условия. Степента на принос на ищеца въззивният съд определил в размер 40 % и в това съотношение намалил дължимото обезщетение. След извършеното намаляване той приспаднал полученото от ищеца застрахователно обезщетение по застраховката „трудова злополука” и намерил иска за основателен до размер 7 500 лв, а за разликата до 15 500 лв го отхвърлил.
Няма основание за допускане на така постановеното решение до касационен контрол като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят формулира в изложението си единствено твърдение за необоснованост на извода на съда, че при настъпване на злополуката е действал с груба небрежност. Според него поведението му е било при форма на вината „неосъзната непредпазливост”. Съгласно установената съдебна практика (срв. решение № 135/ 08.05.2014 г. по гр.д.№ 4075/ 2013 г., ІV г.о., ВКС) при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на добрия стопанин с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава от небрежността по форма, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. След като въззивното решение е съобразено с установената практика по въпроса за естеството на грубата небрежност по смисъла на чл.201 КТ, обжалваният акт не може да е очевидно неправилен.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6237 от 05.10.2018 г. по гр.д.№ 5091/ 2018 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: