О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 16.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 713/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод постъпили касационни жалби от страните М. Д. Б. и [фирма] срещу решение №ІІ-17 от 25.02.2010 год. и допълнително такова №ІІ-64 от 12.05.2011 год., двете по гр.д..№1139/2010 год. на Бургаския окръжен съд. С основното решение е обезсилено решение №494 от 22.04.2007 год. по гр.д.№1079/2006 год. на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК, отм., предявен от касатора [фирма] за установяване, че К. Н. Б. и съпругата му и настояща касаторка М. Д. Б. не са собственици на ? ид.ч. от имот пл.№164 с площ от 3 617 дка, представляващ стопански двор по парцелния план на [населено място], ведно с бригаден стан с ковачница с обща застроена площ от 191 дка и е прекратено производството по този иск. Бургаският окръжен съд е приел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му-ищецът не е носител на вещно или облигационно право върху спорния имот. Приел е още, че договърът за наем, сключен на 10.12.2002 год. между ищеца [фирма] и третото лице помагач З. „Т.”, от който ищецът извежда правния си интерес в качеството си на наемател, е прекратен. Стопанските сгради, намиращи се в стопанския двор на [населено място], са придобити чрез публична продан от физическото лице М. Б., но не в качеството й на управител на ищцовото дружество [фирма], както и че закупеният от нея прилежащ към сградите терен не касае спорния имот. С допълнителното решение, постановено на основание чл.193 ГПК, отм. съдът е отхвърлил молбата на настоящата касаторка М. Б. за допълване на решението с оглед на представения с молбата й нот.акт №60 от 22.05.2005 год., том І, рег.№750, нот.д.№51/2005 год. на нотариус Л. К. с район на действие БРС, по силата на който ответникът К. Б. продава на съпруга на касаторката К. Б. своята ? идеална част от процесния имот.
Касаторите [фирма] и М. Б., в качеството им на ответници по касационни жалби на противната страна, оспорват основанията за достъп до касация, а по същество тяхната основателност.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І. По касационната жалба на М. Б., подадена с вх.№4198 от 30.03.2011 год., чрез адвокат Ю. Б.
Касорката твърди, че основното обжалваното решение №ІІ-17от 25.02.2010 год. по гр.д..№1139/2010 год. на Бургаския окръжен съд, е неправилно, постановено в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, защото не е обсъден представения по делото нот.акт №60 от 22.05.2005 год., том І, рег.№750, нот.д.№51/2005 год. на нотариус Л. К. с район на действие БРС, с който ответникът К. Б. продава на съпруга на касаторката К. Б. своята ? идеална част от процесния имот, съставляващ им.пл.№164 в землището на [населено място], ведно с намиращия се в него бригаден стан с ковачница. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК и формулира като значими за изхода на делото следните правни въпроси:1/” Може ли да се постанови решение, без съдът да обсъди релевантни по делото факти, доказателства и доводи на страната и касае ли това съществено нарушение на процесуална норма” и 2 / „В резултат на необсъждане на релевантно по делото доказателство може ли да се постанови решение и да съществува противоречие между мотивите и диспозитива на решението и касае ли това съществено нарушение на процесуална норма” . Позовава се на противоречие на обжалваното въззивно решение с П..7-1965 и с решение №942/1954 год. на ІV ГО на ВС и решение №757/1956 год. на І Г.О.
Обжалваното въззивно решение по касационната жалба на М. Б. не следва да се допуска до касационен контрол.
С питанията, отправени към ВКС, касаторката не е формулирала общото основание за достъп до касация- а именно да посочи конкретния правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на Бургаския окръжен съд, разрешен при наличие на допълнителните основания за селектиране на касационната жалба, изчерпателно посочени в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Твърдяното от касаторката изключително право на собственост на нея и съпруга й К. Б. върху целия им.пл.№164 в землището на [населено място], ведно с намиращия се в него бригаден стан с ковачница, не е включено в предмета на спора. Той е очертан чрез основанието и петитума на иска с правно основание чл.97, ал.1,ГПК, отм. предявен от ищеца [фирма] срещу К. Н. Б. и К. В. Б., като съсобственици. Съобразно отменителното решение на ВКС с правно основание чл.304 ГПК, касаторката е конституирана като необходим другар на основание придобиването на имота с нот. акт №18, том , рег.№6646, нот.д.№183/02.09.2004 год. на нотариус С. С. с район на действие БРС в съсобственост от двамата ответници К. Б. и К. Б., а за втория и при условие на съпружеска имуществена общност с настоящата касаторка М. Б.. В молбата си за отмяна по чл.304 ГПК тя само е посочила и нот.акт №60 от 22.05.2005 год. том І, рег.№750, нот.д.№51/2005 год. на нотариус Л. К. с район на действие БРС, който, обаче, не е включен като доказателство по делото, защото нито тя, нито съпругът й- първоначалният ответник К. Б. са го представили или на основание на него да са възразили, че са станали изключителни собственици на спорния имот. С оглед изложеното дотук поставените въпроси за задължението на съда да обсъди всичките доказателства по делото, са неотносими към спора. При това съдът е длъжен да обсъди представените по делото доказателствата /чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК/, а посоченият нот.акт №60 от 22.05.2005 год. не е включен като доказателство по делото. Представен е едва с молбата на настоящата касаторка М. Б. с правно основание чл.193 ГПК, отм. за постановяване на допълнително решение.
Неотносимостта на поставените въпроси към предмета на спора е достатъчно само по себе си за недопускане на касационно обжалване, но не са налице и допълнително посочените основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Соченото от касаторката Постановление на Пл.7-1965, в противоречие с което твърди че е постановено въззивното решение, представлява обобщаване на практиката по някои въпроси на второинстанционното производство, преди въвеждането на въззивното и касационно обжалване с измененията на ГПК, направени с ДВ бр.124 от 1997 год. По правомощията на въззивната инстанция е постановено ТР 1-2001-ОСГК, за което не се твърди от касаторката, че е в противоречие с обжалваното въззивно решение. Но дори и да има такива твърдения, или да могат да се изведат от общите й доводи, то правомощията на въззивната инстанция произтичат от закона и евентуалните им нарушения биха представлявали основание за неправилност на обжалваното решение, но не и за достъп до касация. Другите две решения на ВС от 1954 и 1956 год. не само, че не са приложени, както задължава т.3 на ТР1-2010 ОСГК, но и не са посочени пълно и с номерата на делата, по които са постановени.
Посоченото допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК дори и не е мотивирано. Само твърденията за неговата наличност не са достатъчни. Още повече, че нормата на чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК, са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване.
ІІ. По касационната жалба на [фирма], постъпила в съда с вх.№4050/ 28.03.2011 год., подадена по пощата.
Касаторът не е формулирал точно и мотивирано основанията за достъп до касация, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК. Всичките поставени правни въпроси представляват изразено несъгласие с правните изводи на съда, направени съобразно установената от въззивния съд конкретна фактическа обстановка. Те биха представлявали основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които, обаче, не могат да представляват същевременно и основания за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос за възможността БОС да пререшава въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск, не е обусловил изхода по делото, защото липсва такова пререшаване. Бургаският окръжен съд е обосновал липсата на правен интерес, а оттам и недопустимостта на иска, на друго основание. В решението на ВКС, постановено на основание чл.288 ГПК, допустимостта на исковете е изведена от наличието на договорно/наемно/ правоотношение между касатора-ищец и третото лице З. „Т.”, докато окръжният съд е приел, че този наемен договор е развален с едномесечно предизвестие, поради виновно неизпълнение от страна на ищеца-наемател. Въпросът за правото на трето лице да развали договор, в който не участва, е неотносим към спора, защото такъв извод не е направен от Бургаския окръжен съд. Той се е произнесъл по възражението на новоконституираната ответница Б. за прекратеното действие на наемния договор, а не защото тя е направила изявление за развалянето му.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация- тези по чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Соченото противоречие на обжалваното въззивно решение с т.5,9, 11, на ТР1/17.07.2001 от ОСГК въобще не съществува. В т.5 ВКС се е произнесъл по въпроса кои въззивни определния подлежат на касационно обжалване, в т.9 – кои доказателства са допустими пред касационната инстанция, а в т.11 по възможността ВКС да укаже при новото разглеждане на делото извършването на оглед, освидетелстване или изслушване на експертизи. Не е налице и противоречие с т.14 на ТР1/04.01.2001 год. на ОСГК, където ВКС се е произнесъл именно по задължението на въззивния съд да следи служебно за валидността и допустимостта на решението, дори и без да е сезиран с конкретен довод. Същото се отнася и до посочената т.5 от ТР1-2004 год. относно меродавния момент, към който следва да се преценява непълнолетието на родените от брака деца при делба на неподеляемо жилище.
Не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото соченото решение №1256 от 11.12.2008 год. по гр.д.№4881/2007 год. на ВКС,, І Г.О. не е идентично с обжалваното решение на Бургаския окръжен съд. В. съд е извел правния интерес на собственика на терена от установяване на правото собственост върху него спрямо суперфициарния собственик на постройката, а в случая е прието, че дружеството-касатор не е станало такъв собственик на постройките. По отношение на споменатото допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е направен дори и опит то да бъде мотивирано.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-17 от 25.02.2010 год. и допълнително такова по №ІІ-64 от 12.05.2011 год., двете по гр.д..№1139/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: