6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
Гр. София, 16.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3626/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 20552/04.07.2019 г. на Я. Т. К., чрез пълномощника адвокат Ю. Д., срещу въззивно решение № 645/30.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 2082/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 344/31.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5244/2018 г. по описа на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Я. Т. К. против Г. Р. К. и са уважени насрещните от Г. Р. К. против Я. Т. К. претенции с правна квалификация чл. 127 СК като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. с ЕГН [ЕГН] и детето Е. с ЕГН [ЕГН] на майката Г. Р. К. като е определено при нея и местоживеенето на децата; определен е режим на лични отношения на бащата Я. Т. К. с двете деца, както следва: всяка първа седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с едно приспиване като бащата взима и връща децата от и в дома на майка им; през всяка четна календарна година по време на Коледно – Новогодишните празници децата да са с бащата, като същият ще ги взима от дома на майката в 10.00 часа на първия ден и ще ги връща в дома на майката в 18.00 часа на последния ден, а през всяка нечетна календарна година по време на Коледно – Новогодишните празници децата ще са с майката; през всяка четна календарна година по време на Великденските празници – децата ще са с майката, а на всяка нечетна година – с бащата, като последният ще ги взима от дома на майката в 10.00 часа на първия ден и ще ги връща в дома на майката в 18.00 часа на последния ден; по време на лятната ваканция бащата ще е с Д. и с Е. десет дни през месец юли, когато майката не е в платен годишен отпуск и десет дни през месец август, когато майката не е в платен годишен отпуск като бащата ще ги взима от дома на майката в 10.00 часа на първия ден и ще ги връща в дома на майката в 18.00 часа на последния ден; осъден е бащата да заплаща на децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко от двете момичета, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2017 г., до настъпване на законово основание или отпадане на задължението за заплащането на същата ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на заявените от него претенции.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните обобщени и уточнени от съда процесуалноправни въпроси: „следва ли въззивната инстанция да обсъди обективно и всестранно всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора и по-конкретно относно висшия интерес на децата и преценката за родителския капацитет,като обоснове кои приема и кои не, да събере всички поискани от страните доказателства във всеки момент на производството без да прилага нормата на чл.266 ГПК както и следва ли при изграждане на решаващите си изводи да прецени задълбочено всички правнозначими факти и обстоятелства?“, и по следния материалноправен въпрос: „относно значението на изрично заявено от детето желание при кого от родителите предпочита да живее и задължението на съда да се съобрази с изразеното желание?“ По тези въпроси касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.Прилага актове на ВКС.
Ответната страна не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предмет на разглеждане са претенциите на двете страни за упражняване на родителските права по отношение на децата Д. с ЕГН [ЕГН] и Е. с ЕГН [ЕГН] .
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са родители на децата, че последните са родени в периода на съвместното им съжителство; при предявяване на исковата молба децата живеят разделени, като детето Д. се отглежда в дома на ищеца в [населено място], В. област, а детето Е. – при майката в [населено място]; че през лятото на 2018г. децата са около 19 дни при бащата в [населено място], след което той ги завежда при майката и те остават заедно до настоящия момент.
Анализирайки пълно, всестранно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади, представеното заключение на назначената в хода на въззивното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и становищата на страните, въззивната инстанция е приела, че с оглед най-добрия интерес на децата към момента е да са при майката и с определен режим на лични контакти с бащата. Взети са предвид необходимостта на децата да общуват и да поддържат пълноценна връзка и с родителя, с когото не живеят постоянно; времето, което с оглед възрастта им, е необходимо на майката, за да ги подготви за училище и за ангажиментите им през седмицата; трудовата заетост на бащата и престоят му в чужбина, липсата на преки или косвени данни за аморално поведение на майката, за изоставяне на децата без надзор и без възпитателска грижа преди и след раздялата на страните, за пълното отсъствие на родителска отговорност или за застрашаващо децата поведение на близките на майката, в каквато насока са поддържани твърдения от бащата, и др. Обсъдени са поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, имащи значение за формиране на преценката за интереса на децата и за родителския капацитет, респективно кому да се възложи упражняване на родителските права. Посочено е, че връзката между децата и бащата не е прекъсвана, майката не препятства срещите, както и че липсват данни за синдром на родителско отчуждение. Съдът изрично е подчертал, че понятието “най- добър интерес на детето“ по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД е комплексна преценка за неговите желания и чувства; физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за него;опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Извършил е преценка на доказаните по делото факти и обстоятелства, от които могат да се изведат положителни изводи за родителската пригодност и възпитателски качества на майката, и от друга – полаганите грижи за двете деца преди и след раздялата на страните.Отчел е установеното, че децата са силно привързани един към друг и всякаква форма на разделно живеене,предвид пола и малката възрастова разлика, ще се отрази негативно на бъдещото им развитие, че съвместното им отглеждане, ежедневно общуване с рождената майка и природеното малко братче, са изцяло в техен интерес; че от значение за децата е непосредствения контакт с майката в тази ранна възраст, а всякаква заместваща грижа от друг родственик- баба и дядо, следва да се възприема като изключение, породено от непреодолими причини;че такива в дадения случая не са налице, а породената в миналото раздяла на децата е била по настояване на бащата, който е подходил от личната си позиция, че може да предостави по-добри грижи.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
Поставеният процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, не обуславя допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет и кому да се предостави упражняване на родителските права съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Следва да се посочи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя – социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата – привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос.
Поставеният от касатора въпрос, в частта относно приложението на чл.266 ГПК и следвало ли е да се допусне до разпит бабата по бащина линия, също е повдигнат в контекста на оплакването за неправилност на решението, поради постановяването му при неотчитането на важни според касатора факти и обстоятелства, които въззивен съд е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Подобни оплаквания са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че съответстват на установената практика при засилено служебно начало в процеса (т. 1, т. 3 от ТР № 1/2013г по т. д 1/2013 ОСГТК ) предприетите от съда действия по служебно събиране на доказателства и в тази връзка въззивният съд не е дал повод за поставянето на формулирания процесуалноправен въпрос.
По втория въпрос на касатора за значението на изрично заявената воля на детето да живее при един от родителите и за задължението на съда да се съобрази с тази воля при определяне на родителя, който да упражнява родителски права относно това ненавършило пълнолетие дете, също не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, в това число и с цитираната от касатора. Съгласно последната „Мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства и макар съдът да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да се зачете…“ В този смисъл е и константна съдебна практика по релевирания въпрос, а въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
Съобразно изхода на делото разноски за касатора не се следват, а насрещната страна не е взела становище по жалбата и не е поискала присъждането на съдебни разноски.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 645/30.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 2082/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: