ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
София, 17.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3720 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат К.П. като процесуален представител на И. П. П. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 27.ІV.2018г. по в.гр.д. № 2074/2017г.
Ответникът по касационната жалба К. В. Д. от София не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
ВКС намира, че производството следва да бъде спряно по следните съображения:
С решението си от 27.ІV.2018г. САС е отменил решението на СГС от 02.ІІ.2017г. по гр.д. № 16931/2015г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.192 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД, имащи предмет присъждане на направените от ищеца /купувач/ К. В.Д. по сключения с ответницата-касатор /продавач/ договор за покупко-продажба на недвижим имот – магазинно помещение в София, съответно индивидуализирано – разноски /нотариална такса и такса за вписване/ в размер на 164.46лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил И. П.П. да заплати на К. В.Д. посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 30.ХІІ.2015г. до окончателното й изплащане; отменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл.189 ал.1 вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД за присъждане на неустойка по договора и вместо него е постановил друго, с което е осъдил И. П.П. да заплати на К. В.Д. 35399лв. на основание чл.189 ал.1 във вр. с чл.92 ЗЗД, и е потвърдил първоинстанционното решение: в частта за разваляне на основание чл.189 ал.1 във вр. с чл.87 ал.3 ЗЗД на договора за покупко-продажба на магазинното помещение, в частта, с която П. е осъдена да заплати на Д. на основание чл.192 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД 14326лв., представляващи платената по договора продажна цена, ведно със законната лихва от 30.ХІІ.2015г. до окончателното изплащане, като е преквалифицирал главния иск, който е счетен да е предявен на основание чл.189 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД, както и в частта за присъдените в полза на Д. разноски. Въззивният съд е присъдил в тежест на П. разноски за двете инстанции в размер на 3566.52лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че: с договор от 21.ХІІ.1991г. Министерство на отбраната /МО/ продало на КФ „Алесс-Петров и сие” процесния имот; на 10.ІХ.1993г. събирателното дружество продало имота на П. Т.П., вписан като едноличен търговец „Петекс.-П. П.”, по време на брака му с Р. П.; след прекратяването на брака между П. и Р. П. с решение от 02.ХІІ.1993г. имотът е поставен в изключителен дял на последната; с договор за дарение от 19.Х.1995г. Р. П. прехвърлила собствеността върху имота на ответницата И. П.; с договор от 13.ІІІ.2008г. И. П. продала имота на ищеца К. Д. срещу уговорена и платена цена 14326лв.; в договора за продажба страните са уговорили при съдебно отстранение на купувача, т.е. при неизпълнение на главното задължение за прехвърляне на собствеността, продавачката да заплати неустойка в размер на 35399лв.; с решение на ВКС от 22.VІІІ.2013г. по гр.д. № 305/2012г. договорът за продажба на имота, сключен между МО и КФ „Алесс-Петров и сие”, е обявен за нищожен по искова молба срещу дружеството, вписана на 09.ХІ.1993г. по партидата на последното, по което дело правоприемникът на дружеството и последващите такива не са били привлечени като страни; с писмо от 28.VІІІ.2015г. МО поканило ищеца да освободи в определен срок имота, след изтичането на който е издало заповед на основание чл.80а ЗДС за изземването му, отменена с решение на ВАС от 17.VІІ.2017г. Прието е наличие на вещни права на МО върху имота, респективно евентуална евикция на ищеца, както и забрана за придобиване по давност на вещ, държавна/общинска собственост до 31.ХІІ.2022г., при което ответницата не е придобила, не е могла да придобие и не може да прехвърли на ищеца собствеността върху имота. С оглед на това тя не е изпълнила основното си задължение по договора за продажба и искът за разваляне на договора между страните по делото следва да бъде уважен. По силата на чл.189 ал.1 изр.2 и 3 ЗЗД при евентуална евикция продавачът е длъжен да върне на купувача платената от него цена, както и разноските; обемът на тази отговорност на продавача се предпоставя от това дали купувачът е бил недобросъвестен – дали е знаел по време на продажбата за правата на трети лица; с оглед на обстоятелствата – вписана искова молба на МО по партидата на първия купувач на имота, неконституирането на последващите правоприемници като страни по делото по иска на МО, признание на ответницата в отговора й, че при извършената проверка за тежести по партидата на продавача такива не са били установени – съдът е направил извод, че ищецът-купувач е бил добросъвестен – не е знаел и не е могъл да се уведоми за заявените от третото лице МО противопоставими вещни права. С оглед на това претенциите за връщане на продажната цена и разноските по договора са основателни до пълните им размери. Основателна е и претенцията за неустойка – тя не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, не е и прекомерна предвид волята на страните за плащането й в уговорения размер, който да обезщети всички предвидими вреди при евикция на купувача, и да се признае за основателно възражението за прекомерност, ще се наруши еквивалентността на размера на престациите, дължими от страните след развалянето на договора.
В изложението на касаторката като основания за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. с оглед чл.154 ал.1 ГПК ищецът-купувач не носи ли тежест да установи пълно и главно при иск по чл.189 ал.1 ЗЗД, а не вероятно, че продавачът не е собственик на продадената вещ; 2. отразяват ли се обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ на постановеното решение по спора между МО и КФ „Алесс-Петров и сие” върху правото на собственост на И. П., след като праводателите й са закупили имота преди вписването на исковата молба на МО, и установено ли е при тези обстоятелства със СПН, че правото на собственост принадлежи на третото лице /МО/; 3. нищожен ли е сключеният на 10.ІХ.1993г. договор /между ЕТ „П. П.” и КФ „Алесс-Петров и сие”/, след като съдебното решение има действие по отношение на правоприемниците само ако правоприемството е настъпило след възникване на СПН; 4.активно материално ли е легитимиран купувачът да иска разваляне на сключения между страните договор по чл.189 ал.1 ЗЗД, когато правата на собственост нае продавача не са отречени със съдебно решение, ползващо се със СПН, а с исковете по отношение на третото лице МО е признато само, че сключените договори с ответниците, между които не са праводателите на касаторката, са нищожни, но не и че МО е собственик на спорния имот; 5. когато между страните са договорени кумулативно условията, различни от предвидените в правните норми, при които се дължи обезщетение за вреди при иска по чл.189 ал.1 ЗЗД, налице ли е отклонение от императивно правило или е израз на свободата на договаряне, поради което следва ли да са налични всички елементи от уговореното, вкл. реална, а не евентуална евикция, за да е основателно искането за присъждане на неустойка или е достатъчно в една част да се приложат диспозитивните правни норми, а в друга – постигнатите в договора уговорки; 6.следва ли да се приеме наличието на условията за евентуална евикция, след като заповедта на МО за изземване на имота е бирла отменена с решение на ВАС, и съдебното решение, на което се позовава купувачът, е постановено между други страни и СПН не касае П., и 7. налице ли е евентуална евикция, ако претендираното от третото лице право на собственост е било установено в процес, в който страните по процесната сделка, чието разваляне се иска, не са участвали, и решението няма СПН спрямо тях.
На 09.V.2019г. с разпореждане на ИФ председателя на ВКС Св.Д. е образувано тълк.д. № 1/2019г. за приемане от ОСГТК на тълкувателно решение по въпроса „Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл.189 ал.1 вр. с чл.87 ал.3 ЗЗД” поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС по него.
ВКС намира, че разрешаването на така поставения въпрос по задължителен за съдилищата начин ще е от значение за изхода на спора по настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълкувателното дело.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 3720/2018г., образувано по касационната жалба на И. П. П. от София срещу въззивното решение на САС ГО, 10 състав, № 1031 от 27.ІV.2018г. по гр.д № 2074/2017г. до постановяването на решение от ОСГТК по тълк.д. № 1/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: