1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. София, 18.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 784 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение № 533 /погрешно посочен № 553/ от 10.08.2016г. по арбитражно дело № 533/2015г. на арбитър ad hoc Б. Г..
Ищецът Д. К. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Ф. поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на валидно сключено арбитражно споразумение по следните съображения:
1/ При сключване с ответника на договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 14.05.2012г. за подписване му е бил представен празен, бланков договор, като не му е била предоставена информация относно конкретните параметри на заема: размер на главница, лихвен процент, годишен процент на разходите и погасителен план. Поради това твърди, че е налице нарушение на императивни разпоредби на З. и заблуждаваща търговска практика по смисъла на З.. Ищецът поддържа, че по силата на Заповед № 675 от 08.08.2013г. на Председателя на К., потвърдена с решение № 5365 от 13.05.2015г. по адм. дело № 6571/2014г. на ВАС, VII отделение, и на основание чл. 68м, ал. 1 З., с изявление от 09.03.2016г. е развалил сключения договор за револвиращ заем, поради което не е обвързан от договора за потребителски заем, общите условия към него и предвидената в чл. 13 от същите арбитражна клауза.
2/ Арбитражното споразумение е недействително по смисъла на чл. 143, т. 16 и т. 19 З.. Ищецът поддържа, че съдът е длъжен да следи служебно за неравноправния характер на договорните клаузи, като се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/Е. на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и постановеното по чл. 290 ГПК решение № 23 от 07.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. Релевира доводи за неравноправност на арбитражните клаузи, обективирани в договора за потребителски кредит и общите условия, тъй като е предвидено арбитражът да се осъществява от арбитър ad hoc Б. Г., чието седалище е в [населено място], т. е. в седалището на доставчика на финансова услуга, което е отдалечено от местоживеенето на потребителя, затруднява явяването му в съда, както и увеличава разходите му за пътя до седалището на арбитражната институция. Ищецът твърди, че е налице значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора и общите условия права и задължения на страните. Договорът и общите условия поставят заемополучателя в по – неблагоприятно положение в сравнение с нормата на чл. 113 ГПК, във връзка с чл. 105 ГПК, тъй като същият няма право на избор да предяви иск пред арбитражна институция по своето местоживеене.
Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. оспорва предявения иск.
Прави възражение за недопустимост на исковата молба, тъй като Върховният касационен съд вече е разгледал настоящия спор и се е произнесъл с решение № 13 от 26.02.2016г. по т. дело № 3306/2015г. на TK, I т. о., с което е приел със сила на присъдено нещо, че не е налице въведеното основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че арбитражната клауза към договора за револвиращ заем е валидно сключена, тъй като е инкорпорирана в общите условия, с които ищецът е удостоверил, че е запознат, приема и е получил с подписването на договора.
Релевира доводи за неоснователност на исковата молба, поради наличието на валидно сключено между страните писмено арбитражно споразумение, съдържащо се в общите условия, неразделна част от договора за револвиращ заем и редовно приети от ищеца. Ответникът излага съображения, че в исковата молба не са посочени конкретни разпоредби на З., които според ищеца са нарушени. Прави възражение за неоснователност на твърдението, че при сключването на договора ищецът е подписал празна бланка и не е бил информиран за параметрите на същия. Излага твърдението за липса на разваляне на договора за револвиращ заем със заявлението от 09.03.2016г., тъй като договорът е бил прекратен преди тази дата, а размерът му е обявен за предсрочно изискуем. Поддържа становище, че арбитражната клауза не е неравноправна; същата не е във вреда на потребителите и не може да бъде обективирано нито едно от основанията, предвидени в чл. 143, т. 16 З.. В предварително известните на заемополучателя Общи условия е посочен арбитражен съд ad hod, предвиден по закон; изчерпателно е уговорена арбитражната процедура; предвидена е възможност и кредитополучателят и/или солидарният длъжник да предяви иск пред арбитража. Излага твърдението, че арбитражните решения, постановени по спорове, по които едната страна е потребител по смисъла на З. и влезли в сила преди влизане в сила на промените в ГПК, ЗМТА и З., не следва да бъдат разглеждани, тъй като тези правоотношения са възникнали, развили са се и са приключили изцяло по стария ред. Поддържа становище за неприложимост на нормата на § 6 ПЗР към ЗИДГПК.
Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищеца на 05.12.2016г., а исковата молба е подадена на 27.02.2017г.
С решение № 533 от 10.08.2016г. по арбитражно дело № 533/2015г. на арбитър ad hoc Б. Г. настоящият ищец е осъден да заплати на ответното търговско дружество сумата 3 944,43 лв., ведно със законна лихва от постановяване на съдебния акт до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 80 лв. – разноски по арбитражното производство и 506,11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Преди да извърши преценка дали са налице твърдените в исковата молба основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да извърши служебна проверка за валидност на арбитражното решение.
С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/. Според легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност“. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДГПК урежда висящите производства: в ал. 2 е предвидено започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства да приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. По този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Промените в посочените правни норми намират приложение и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за този извод е даденото от Конституционния съд в т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. тълкуване в смисъл, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия: първият стадий е производството пред недържавния арбитражен съд; вторият стадий е факултативен и представлява защитата по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитруемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във връзка с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 8/2017г./. Ако защитата е преминала във втория стадий, Върховният касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява решението за нищожно. Изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. Поради изложените съображения, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА.
Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание при разглеждането на иска за отмяна на арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, ал. 1 ЗМТА Върховният касационен съд разполага с правомощия да констатира нищожността на решението – предмет на иска.
С постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 533/10.08.2016г. по арб. дело № 533/2015г., чиято отмяна е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за претендирани от [фирма] срещу Д. К. Д. суми по сключен между страните договор за револвиращ заем от 14.05.2012г., който по своя характер представлява потребителски договор. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, поради което спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при установяване на неговата нищожност същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството по чл. 48 ЗМТА разноски в размер общо 650 лв., от които 181,22 лв. – платена държавна такса и 468,78 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Съдебният състав не присъжда разликата над платената част до пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за плащане на остатъка в размер 78,36 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 533 от 10.08.2016г. по арбитражно дело № 533/2015г. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] , [улица], [жилищен адрес] да заплати на Д. К. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх. А, ет. 5, ап. 13 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер общо 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.